WEBVTT

00:00.351 --> 00:08.622
„Ако тези оригинали вече не са на разположение, всъщност в
крайна сметка истинското изследване е практически невъзможно.

00:08.622 --> 00:11.743
Ако вече нямам стари книги, стари документи.

00:11.743 --> 00:16.380
Това отваря вратата за манипулации.“

00:16.380 --> 00:22.998
Днес в студиото на Kla.TV приветствам историк и
англицист с магистърска степен по бизнес администрация.

00:22.998 --> 00:29.432
Като автор на множество научни статии и научнопопулярни книги
по социална и културна история, през 2024 г. излезе, наред с

00:29.432 --> 00:33.375
другото, нейната книга „Завладяването на стария и новия свят“.

00:33.375 --> 00:36.432
Добре дошли, д-р Ренате Ройтер!

00:36.432 --> 00:38.725
Да, благодаря за поканата!

00:38.725 --> 00:43.406
Да, хубаво е, че сте тук! Със съпруга Ви вече
имах удоволствието. Днес имаме историческа тема.

00:43.406 --> 00:50.292
Науката живее от записи, от ръкописи, от книги и
други източници, и без тях критичното занимание с

00:50.292 --> 00:54.694
историята, с каквито и да е теми, е направо невъзможно.

00:54.694 --> 00:58.292
Г-жо Ройтер, как стои въпросът с достъпа до такива източници?

00:58.292 --> 01:10.678
Все по-трудно се прави, особено когато човек е свободен независим
журналист или историк, или изследовател от всякакъв вид.

01:10.678 --> 01:16.748
Започва с най-прости неща, например че се
изискват такси за всяко посещение, например в архив.

01:16.748 --> 01:25.395
Гледа се внимателно кой всъщност иска да получи нещо, и както е
от много стотици години, днес това не е ни най-малко

01:25.395 --> 01:35.023
по-различно: ако грешният човек пита за неща, които не искат
да му дадат, те просто не са там или не са на разположение.

01:35.023 --> 01:45.227
И за да не се прави това толкова очевидно в отделните случаи,
сега има много архиви, които в градовете, често в кметството или

01:45.227 --> 01:53.716
в някаква стара сграда, също и в стар замък, се съхраняваха, сега
– уж за тяхната собствена сигурност, тези

01:53.716 --> 02:01.865
стари фондове от стари документи – са
изнесени в далечни бункери, архиви, където и да е.

02:01.865 --> 02:08.130
И тогава трябва предварително да се
регистрираш, че искаш да видиш този или онзи документ.

02:08.130 --> 02:13.892
И тогава се отива веднъж или два пъти
седмично, и тогава се връща, и тогава трябва сам да

02:13.892 --> 02:17.887
си на място, за да прегледаш този документ.

02:17.887 --> 02:26.464
Работих много години в архиви, за да пиша история,
която още не е била написана. И винаги е било мъчително.

02:26.464 --> 02:31.225
Но при тези условия, разбира се, е почти невъзможно.

02:31.225 --> 02:37.893
Защото, за да напишеш книга, която сам проучваш,
където не разчиташ просто на ИИ, тогава четеш –

02:37.893 --> 02:42.064
да, не знам – десетки, стотици, хиляди страници.

02:42.064 --> 02:50.675
И когато първоначално изобщо не знаеш точно какво да поискаш –
защото тези каталози на архивите често са

02:50.675 --> 02:58.465
много неясни – и тогава трябва да кажеш точно кой
документ искаш, всичко това става много трудно.

02:58.465 --> 03:05.495
Защото, когато го получиш и установиш, отвориш – „А, това не
е това, което ми трябваше, тук не пише това, което ще ми

03:05.495 --> 03:09.827
помогне“, – тогава цялото посещение в архива е било напразно.

03:09.827 --> 03:14.394
И можеш отново да чакаш до следващата
седмица, докато отново донесат нещо.

03:14.394 --> 03:20.576
Така че това е проблем от години и се задълбочава много силно.

03:20.576 --> 03:28.290
И наистина, ако искаш да работиш с изворите, не е лесно.

03:28.290 --> 03:34.661
И ако кажеш, че много е дигитализирано, ще се
учудиш колко малко е дигитализирано, от една страна.

03:34.661 --> 03:40.270
И при цифровите неща, разбира се, винаги остава малко съмнение:

03:40.270 --> 03:45.317
Това ли беше всичко? Липсват ли
страници? Липсват ли цели тетрадки?

03:45.317 --> 03:51.292
Това ли е наистина онова, което бих предположил под заглавието?

03:51.292 --> 03:56.242
При цифровите неща толкова лесно можеш да кликнеш
нещо и да го изтриеш или да го накараш да изчезне.

03:56.242 --> 04:02.827
Това е съвсем различно от това, когато
отвориш някой стар документ, старо дело от архива,

04:02.827 --> 04:08.070
и го прочетеш и наистина имаш старата хартия.

04:08.070 --> 04:09.878
Да, споменахте дигитализацията.

04:09.878 --> 04:15.746
Сега вече има все повече доклади, че AI фирми
изкупуват стари книги, след което ги дигитализират,

04:15.746 --> 04:19.553
хранят с тях своите езикови модели или други AI модели.

04:19.553 --> 04:24.258
Но накрая това не се връща обратно, а тези
книги се унищожават. Какво мислите за това?

04:24.258 --> 04:27.122
Скандал. Значи, бях шокирана, когато чух това.

04:27.122 --> 04:36.761
И с моята основа на съмнение и критика на системата,
разбира се, веднага трябва да предполагам нещо лошо.

04:36.761 --> 04:40.720
Наистина не е разбираемо защо след
сканирането нещата се унищожават.

04:40.720 --> 04:46.247
Фондове в архивите и библиотеките се сканират от десетилетия.

04:46.247 --> 04:53.316
И сега да се каже, че след това ще бъде
унищожено, значи не мога да намеря истинско

04:53.316 --> 04:57.855
обяснение за това, което да не предполага нещо лошо.

04:57.855 --> 05:05.968
Защото тези стари книги, които бяха изкупени от антиквариатите
, често са налични само в няколко единични екземпляра.

05:05.968 --> 05:09.833
И когато те бъдат унищожени, вече нямаш достъп до тях.

05:09.833 --> 05:18.228
И това наистина звучи като в „1984“, което описа Оруел
, че ретроактивно постоянно се променя историята, за

05:18.228 --> 05:23.296
да пасва на настоящето, и може да се управлява бъдещето.

05:23.296 --> 05:34.475
И при моите работи – Герд и Ренате Ройтер наистина са
черпили много от историята – а там са нужни много стари книги.

05:34.475 --> 05:40.536
Ние не сме първите, които се съмняват, или първите,
които разкриват грешки или поставят под въпрос наративи.

05:40.536 --> 05:49.869
И зависим от това, че преди нас хора вече са отговорили на
тези въпроси или сами са стигнали до идеи и са ги записали.

05:49.869 --> 05:58.290
Там ни трябват техните книги. Или просто ни трябва
оригиналният текст. Шекспир се превежда отново и отново.

05:58.290 --> 06:02.001
Там може да се работи със съвременния
текст, или при Библията също се знае.

06:02.001 --> 06:07.513
Тя също постоянно се препревежда – и вече
има варианти, където Бог е от женски род.

06:07.513 --> 06:12.646
Тогава човек може би иска, за да изясни нещо,
да каже: искам сега да прочета оригиналните

06:12.646 --> 06:16.217
преводи на Лутер или Цвингли, или каквото и да е.

06:16.217 --> 06:24.692
Ако тези оригинали вече не са на разположение, всъщност в
крайна сметка истинското изследване се прави невъзможно.

06:24.692 --> 06:31.329
И това важи не само за мен като историчка, важи и
за всички други области, били те журналисти или

06:31.329 --> 06:35.103
всички други дисциплини, било медицина или право.

06:35.103 --> 06:40.330
Човек все пак иска да погледне назад и да каже:
как е започнало това, как е било всъщност тогава?

06:40.330 --> 06:50.774
И ако вече нямам стари книги, стари документи – дали те наистина
са изчезнали, или само са заключени и се съхраняват някъде,

06:50.774 --> 06:57.235
но не са ми достъпни като изследовател – тогава е почти същото.

06:57.235 --> 07:01.502
И това отваря врата и път за манипулация.

07:01.502 --> 07:06.183
Но сега вече сте прочели много книги и също сте писали за тях.

07:06.183 --> 07:12.605
Можете ли да дадете на зрителите може би един-два
примера, където сте се натъкнали на противоречия с това, което

07:12.605 --> 07:16.958
е общоприето като мнение, и това, което сами сте открили?

07:16.958 --> 07:22.076
Да, щом вече сме на тема книги,
най-очевидното е може би Александрийската библиотека.

07:22.076 --> 07:26.682
Всеки я знае. Но още не са я намерили.

07:26.682 --> 07:27.334
Как така?

07:27.334 --> 07:33.062
Не са намерили нито една книга, която е била там.

07:33.062 --> 07:36.996
И всъщност трябва да се каже
свитъци. Но и свитъци не са намерени.

07:36.996 --> 07:40.929
Значи няма нито една книга, нито един ръкопис,
нито един свитък, за който да може да се

07:40.929 --> 07:43.799
каже, че е бил там в библиотеката по онова време.

07:43.799 --> 07:49.152
Няма и каталог на книгите, да кажем, някакъв списък на фонда.

07:49.152 --> 07:55.302
А в Александрия се копае. Има стар
затрупан град, който се разкопава.

07:55.302 --> 08:00.160
Но библиотеката не може да се намери, въпреки че
наистина от десетилетия – доколкото знам – се копае.

08:00.160 --> 08:03.731
И там има нещо, което се определя като дворцов комплекс.

08:03.731 --> 08:06.619
И се казва, че тя ще е в дворцовия комплекс.

08:06.619 --> 08:12.520
Но няма нищо, което по някакъв начин специфично … – има
основни стени. Но кое помещение тогава е библиотеката?

08:12.520 --> 08:17.671
И ако е била толкова огромна, както понякога се
разказва, тогава все пак би трябвало да има някакви следи.

08:17.671 --> 08:24.616
И тук отново е разликата. Ако прочетете за
Александрийската библиотека, има цели книги и дълги статии.

08:24.616 --> 08:30.907
И се възхвалява колко голяма е била, че е имало
лаборатория, ботаническа градина, зоологическа градина.

08:30.907 --> 08:35.037
Учените, философите, те са писали, те са публикували.

08:35.037 --> 08:39.242
А после не намирам нито трошица. Това
наистина ми се струва малко объркващо.

08:39.242 --> 08:49.624
И това голямо разрушение, при което всичко изчезнало безследно,
знанието на Античността тъй да се каже, също е напълно неясно.

08:49.624 --> 08:56.577
Ето това ме изненада най-много. После си помислих, е, това
се знае. Имало е някаква война или пожар. И тогава просто...

08:56.577 --> 09:02.164
Значи, оценките се разминават с векове
относно това кога тя окончателно е изчезнала.

09:02.164 --> 09:07.037
И ако човек се запита, да, кой би финансирал
или организирал такъв мащабен проект, как

09:07.037 --> 09:10.717
би станало това? Това би било безумно скъпо.

09:10.717 --> 09:18.357
Тогава от Античността има простото обяснение, че тези хора, тези
писари или библиотекари, винаги отивали до

09:18.357 --> 09:27.816
пристанището на Александрия, претърсвали корабите и конфискували
книгите, които можели да им трябват за библиотеката.

09:27.816 --> 09:37.222
Е, това може би също е малко смела теория за това
как може да се изгради библиотека за постоянно.

09:37.222 --> 09:42.072
Но откъде изобщо идва знанието за
съществуваща или несъществуваща библиотека?

09:42.072 --> 09:46.108
Тя е посочена сред световните чудеса,
значи някой трябва да е писал за нея някога.

09:46.108 --> 09:54.427
Точно така, има истории, има разкази, но за съжаление, и това
сега трябваше да разберем в пълния му обем както в

09:54.427 --> 10:03.365
„Таторт Минало“, така и в „Таторт Учена стая“, че от
Античността практически нямаме никакви оригинални текстове.

10:03.365 --> 10:10.294
Има огромна дупка във времето, в която нищо
не е налично и ние в Европа не знаехме, че е

10:10.294 --> 10:14.635
имало антични текстове, антични писания и т.н.

10:14.635 --> 10:23.798
И тогава се прави някаква верига от единия манастир, че били
копирали нещо, и от друг манастир, и някак си изведнъж –

10:23.798 --> 10:34.858
така от 1200 и после около времето около 1400, 1500 – се
намират масово текстове от Античността. Изведнъж те са тук.

10:34.858 --> 10:44.000
Също малко объркващо, не винаги напълно достоверно, особено
когато се знае, че той – таен секретар на няколко папи, тоест

10:44.000 --> 10:52.689
папски секретар, който се интересуваше много от тази тема
– той е намерил около половината от всички антични автори

10:52.689 --> 10:57.414
през живота си, точно когато се появи интересът към това.

10:57.414 --> 11:06.234
И удивителното е, че той е намерил много от тези
текстове в манастири – уж – на север от Алпите.

11:06.234 --> 11:11.512
Сега човек би си помислил, че такива
неща може да се намерят още в Александрия …

11:11.512 --> 11:12.270
Или Италия.

11:12.270 --> 11:16.948
… или в Сицилия. Значи в манастири на север от Алпите.

11:16.948 --> 11:22.802
Е, това са все неща, които наистина силно
пораждат мисълта, че той сам ги е написал или е

11:22.802 --> 11:26.248
накарал да ги напишат – и е спечелил добре от това.

11:26.248 --> 11:32.835
Синът му също наследи цели фондове от
антични писания, които по-късно можа да издаде …

11:32.835 --> 11:39.468
Значи там се произвеждаше за бъдещето – бих
казал – произвеждаше се за пазара, който се

11:39.468 --> 11:44.274
появи, можеше да се спечели добре и пари от това.

11:44.274 --> 11:45.835
Печеленето на пари също е тема.

11:45.835 --> 11:49.982
Вие самата сте автор. Имате работа с издателства.

11:49.982 --> 11:53.637
Как стоят нещата там? Вие не
представлявате точно мненията на мнозинството.

11:53.637 --> 11:55.830
Вероятно тогава не изглежда съвсем лесно.

11:55.830 --> 12:02.865
Да. Значи това не се случва само на журналистите и блогърите,
това се случва и на хора като мен, които не представляват

12:02.865 --> 12:11.359
мнението на мнозинството, които изследват открито, без
предварително зададен резултат и ориентирано към доказателства .

12:11.359 --> 12:17.845
И когато човек тогава почти неизбежно стане критичен към
системата, защото просто се съмнява много и трябва да

12:17.845 --> 12:21.676
поставя много под въпрос, тогава не му е лесно, съвсем просто.

12:21.676 --> 12:26.714
Едното нещо са именно цифровите неща, там
естествено човек трябва да се страхува, че изведнъж

12:26.714 --> 12:30.223
ще изчезнат. И вие сигурно сте го преживявали.

12:30.223 --> 12:37.240
Има видеоклипове, преди няколко години това беше много често
срещано, и човек се опитва да ги отвори, а екранът остава сив.

12:37.240 --> 12:43.296
Или пък има редове, които вече не могат да се
видят или не могат да бъдат намерени, и така нататък.

12:43.296 --> 12:46.842
Значи при цифровите неща естествено е много трудно.

12:46.842 --> 12:53.462
Също и тези е-книги, които си изтегляш,
макар и да ги плащаш, не ги притежаваш.

12:53.462 --> 13:00.426
Собствениците на правата за е-книгите могат по всяко
време да изтрият този акаунт, който си създаваш и

13:00.426 --> 13:04.583
плащаш, или да се разпореждат с него, или да го отнемат.

13:04.583 --> 13:10.736
Значи, човек не става действителен собственик, както
при една книга, където мога да я запазя за в бъдеще и за

13:10.736 --> 13:14.360
следващото поколение, или да я даря, или както и да е.

13:14.360 --> 13:24.653
Затова решихме, че Герд и Ренате Ройтер няма да
публикуват дигитално, без е-книги, а правим книги на хартия.

13:24.653 --> 13:31.542
И още преди короната имахме този проблем, че ако
човек не работи точно по главното мнение, а

13:31.542 --> 13:36.183
наистина изследва, големите издателства бързо отказват.

13:36.183 --> 13:40.761
Трябва да кажа, че винаги е трудно да
се помести книга в голямо издателство.

13:40.761 --> 13:45.080
Значи, човек не трябва веднага да си мисли нещо лошо.

13:45.080 --> 13:51.065
Но все пак е така, че тогава човек зависи от малки издателства.

13:51.065 --> 13:55.115
А малките издателства естествено отново имат по-високи разходи.

13:55.115 --> 13:58.534
След короната изведнъж например не получиха хартия.

13:58.534 --> 14:02.539
Значи това беше първоначално проблем.
Как мога отново да публикувам книга?

14:02.539 --> 14:07.545
Печатницата не получава хартия,
издателството не може да я публикува.

14:07.545 --> 14:11.180
И тогава естествено решението: да, вече се
получава хартия, но тя струва много пари.

14:11.180 --> 14:15.513
И за едно малко издателство, което печата само
малки тиражи, тогава всичко става много по-скъпо.

14:15.513 --> 14:20.539
Значи малките книги от малкото
издателство са по-скъпи от масовото производство.

14:20.539 --> 14:23.555
А за другите големи издателства тогава е много по-лесно.

14:23.555 --> 14:29.133
Те именно често са партньори за
сътрудничество или принадлежат към фабрика за хартия.

14:29.133 --> 14:35.431
Това означава, че имат чудесен достъп,
не трябва да се тревожат за хартията.

14:35.431 --> 14:44.640
И сега ЕС – тя винаги има такива чудесни идеи – е
измислила, че трябва да се доказва откъде идва хартията.

14:44.640 --> 14:52.649
А именно издателството отговаря за това хартията, която се
използва в печатницата – върху която то

14:52.649 --> 15:00.772
всъщност няма реално влияние –, че е отсечена по
екологосъобразен и екологично правилен начин.

15:00.772 --> 15:10.374
За това трябва за всяка страница хартия да се посочи
къде е отсечено съответното дърво с GPS координати.

15:10.374 --> 15:15.975
И може да си представите, че тези печатници или първо фабриките
за хартия, които са още по-нагоре във веригата,

15:15.975 --> 15:21.697
често са концерни, действащи в цяла Европа или
международно, те вземат дърветата от международни източници.

15:21.697 --> 15:28.960
И тогава едно малко издателство трябва да докаже от
кое парче гора произхожда съответно коя част от книгата.

15:28.960 --> 15:34.782
Това е огромно натоварване. Санкциите са
унищожаващи съществуването, това го знаем.

15:34.782 --> 15:41.925
Но това е абсурдно, защото ако сега купя мед от Lidl, там пише „от
страни от ЕС и извън ЕС“ – значи някъде по света е произведен.

15:41.925 --> 15:42.605
Точно така.

15:42.605 --> 15:44.406
И това го ям, а книгата дори не мога да я изям.

15:44.406 --> 15:50.430
Да. Да, но това е толкова опасен продукт, че трябва
много точно да се проследява откъде идва хартията.

15:50.430 --> 15:55.746
И също там човек може съвсем лесно отново да затегне винта и да
каже: „Вие вече сте използвали хартия, при чието

15:55.746 --> 16:00.726
производство дървесината е била отсечена
незаконно...“ – какво ли знае човек, когато седи тук.

16:00.726 --> 16:05.663
И тогава просто вече не става, тогава човек бива изолиран
или получава наказание, което унищожава съществуването му.

16:05.663 --> 16:14.376
И цялото това нещо продължава още, защото книгата е
толкова опасно нещо, че трябва да бъде изхвърлена правилно.

16:14.376 --> 16:21.308
И за това има регламент на ЕС, сега като издател трябва да
докажеш, а това за едно малко издателство

16:21.308 --> 16:28.905
естествено е свързано с много повече бюрокрация и
разходи, отколкото за едно гигантско издателство.

16:28.905 --> 16:37.336
Трябва да докажеш, че е опаковано както трябва екологично
правилно и след това е изхвърлено екологично правилно.

16:37.336 --> 16:46.763
И това е особено трудно, когато едно немско издателство, да кажем
сега например, изпраща книги до Франция или Англия, или някъде

16:46.763 --> 16:53.022
другаде, тогава то трябва да плати на агент
в тази страна, който на място проверява и

16:53.022 --> 16:56.663
удостоверява, че книгата е обозначена правилно.

16:56.663 --> 17:02.947
Значи, там трябва да пише много точно кой е производителят, и той
трябва с името си да гарантира и да носи отговорност, и

17:02.947 --> 17:09.076
агентът да гарантира и да носи отговорност, че книгата
при определени обстоятелства ще бъде изхвърлена правилно.

17:09.076 --> 17:14.109
При което естествено наистина не може да се
провери какво прави евентуалният клиент с книгата.

17:14.109 --> 17:21.448
Но тъй като сега за всяка страна, ако такова малко издателство
има може би пет запитвания на година, примерно две от Париж и

17:21.448 --> 17:25.898
едно от Стокхолм, тогава то трябва навсякъде да плаща на агент.

17:25.898 --> 17:32.201
Значи, бюрокрацията прелива и това важи и за други продукти.

17:32.201 --> 17:41.946
Но за мен сега това е книгата, и на мен ми се струва, че
тя по-скоро отново цели в друга посока, отколкото само

17:41.946 --> 17:47.450
да се погрижи тук всичко да протича екологично правилно.

17:47.450 --> 17:52.347
И тогава отново играе в ръцете на големите
концерни и предприятия и финансови донори.

17:52.347 --> 17:57.327
Точно. И тогава, разбира се, много хора ще
кажат: да, тогава вече няма да публикувам

17:57.327 --> 18:00.428
книга на хартия, тогава тя ще бъде само е-книга.

18:00.428 --> 18:07.366
Но тогава имам книгата в пълната разполагаемост
на технологичните гиганти или както и да ги

18:07.366 --> 18:11.683
наречем, които стоят зад всички тези цифрови системи.

18:11.683 --> 18:20.345
А по-рано наистина са смятали книгата за опасна и са я
запалвали, изгаряли на клади, понякога заедно с авторите.

18:20.345 --> 18:25.385
А сега имаме точно бумтящите клади в цифровия свят.

18:25.385 --> 18:33.692
Книгите могат да изчезнат, те биват изземвани, а на
автора, разбира се, също често се случва да изчезне, когато

18:33.692 --> 18:38.711
една книга не е вписана в каталог, тогава тя е невидима.

18:38.711 --> 18:46.069
И тогава никой не може да я намери и тогава никой не може да
я прочете. Дори когато книгата като физическо копие е някъде.

18:46.069 --> 18:52.034
И за съжаление трябва да установя, че Герд и
Ренате Ройтер не са вписани във всички каталози.

18:52.034 --> 18:59.420
Те все още са вписани в Националната библиотека, там също винаги
проверяваме, тя е задължена да го прави, все още

18:59.420 --> 19:06.043
го прави, но други библиотеки, градски
библиотеки, регионални библиотеки съвсем не го правят вече.

19:06.043 --> 19:11.498
Виждали сме също какво по-рано беше нещо естествено – че
най-различни регионални библиотеки са купували нашите

19:11.498 --> 19:16.198
научнопопулярни книги, че понякога една или друга
библиотека може би не го разбира правилно, тогава тя

19:16.198 --> 19:19.783
държи книгата може би половин година и после тя изчезва.

19:19.783 --> 19:26.258
Или съм проверявал и в регионална библиотека, досега,
когато въведа там името си или заглавие на книга,

19:26.258 --> 19:30.340
тогава излиза: „Да, под сигнатурата можете да я поръчате.“

19:30.340 --> 19:36.197
От известно време обаче е така, че когато искам да проверя в този
каталог на Националната библиотека, трябва да се

19:36.197 --> 19:42.944
регистрирам, тоест трябва да разкрия, че се интересувам
от една или друга вероятно изключително опасна книга.

19:42.944 --> 19:50.131
И що се отнася до името ми, тогава при определени
обстоятелства се случва, не във всички случаи, но съм

19:50.131 --> 19:54.192
го виждал, че идва поток от резултати, 500 резултата.

19:54.192 --> 20:01.633
Възможно е единствената ми книга, която търсих, да е
сред тези 500 резултата, но кой ще ги прегледа всичките?

20:01.633 --> 20:10.277
Така че може би само неофициално, но се прави
невъзможно да се намери книгата ми или да се поръча книгата ми.

20:10.277 --> 20:19.658
И за съжаление трябва да се каже, че и библиотеките
участват в това, тоест библиотекарите, а също и книжарниците.

20:19.658 --> 20:24.476
Човек би си помислил, че книжарниците
стоят на страната на авторите, те все пак

20:24.476 --> 20:27.810
искат да продават книги, би си помислил човек.

20:27.810 --> 20:36.520
Но за съжаление вече имам отзиви от читатели, които по някаква
причина, на четене или каквото и да е, са чули за книги от Герд и

20:36.520 --> 20:45.161
Ренате Ройтер, които след това отиват в книжарницата, на която
имат доверие, да кажем, и се връщат, чувам това в отделни случаи

20:45.161 --> 20:53.776
– разбира се, не толкова често – но че в книжарницата казват,
книгата я няма или книгата не е налична, което не е вярно.

20:53.776 --> 21:00.669
Книгите са налични, нашето издателство
много държи на това, то постоянно преиздава.

21:00.669 --> 21:07.122
Така че книгите са там, но отчасти се прави така, сякаш ги няма.

21:07.122 --> 21:13.293
И между другото има още една дреболия, която
искам да спомена във връзка с дигиталното.

21:13.293 --> 21:17.781
VG WORT – не знам дали вече сте чували за това, това е
организация, която трябва да представлява

21:17.781 --> 21:22.816
правата на авторите, подобно на GEMA , която може би
по-скоро се познава за музикални произведения.

21:22.816 --> 21:29.239
Така, VG WORT сега възнамерява, мисля, че преди две
години въведе ново правило, на което все още може да се

21:29.239 --> 21:32.925
възрази, но колко дълго ще се задържи, не знам. Аз възразих.

21:32.925 --> 21:42.506
Новото правило е следното: Всички книги, създадени
от автор в Германия, всички произведения, и

21:42.506 --> 21:50.755
докладвани на VG WORT, могат автоматично да бъдат сканирани.

21:50.755 --> 22:00.631
Сканираните текстове могат да бъдат използвани от ИИ по всяко
време и във всякаква форма, и сканираният материал, текстовете –

22:00.631 --> 22:09.880
тоест моята интелектуална собственост, текстове, факти,
информация, за които съм работил седмици и месеци, където след

22:09.880 --> 22:18.972
това отново съм работил, за да го напиша красиво или така, че
читателят да иска да го чете – тези текстове просто се

22:18.972 --> 22:30.060
поглъщат от ИИ и могат, и сега идва още, да бъдат предавани
на трети лица – и за това тя е „освободена от отговорност“.

22:30.060 --> 22:38.673
По принцип това означава, че всеки, който има достъп чрез този
ИИ, може да копира моите текстове, да ги

22:38.673 --> 22:46.084
издава под свое име или каквото и да прави с
тях, и аз не мога да направя нищо срещу това.

22:46.084 --> 22:54.334
Защото първо, освободени от отговорност – третите лица,
както винаги, които боравят с моята интелектуална собственост…

22:54.334 --> 23:01.356
И лошото е, че цялото това нещо се подкрепя и поема отговорност
от VG WORT, организация, на която между другото трябва да

23:01.356 --> 23:05.669
плащам пари и която трябваше да представлява моите интереси.

23:05.669 --> 23:14.730
Както казах, в момента все още може да се възрази, но вече чух,
че авторите приемат това много лекомислено и не си го представят

23:14.730 --> 23:22.941
съвсем, но ако това се случва масово и все пак продължава
ежедневно с технологичните гиганти и дигитализирания свят,

23:22.941 --> 23:31.224
всъщност изобщо не знам, да, човек всъщност не може да се
противопостави на евтините генерирани от изкуствен интелект

23:31.224 --> 23:38.869
книги, които тогава са също толкова чудесни, колкото старателно
изработената, така да се каже, самостоятелно

23:38.869 --> 23:47.283
проучена научна работа или журналистическа работа, или
историческа работа, или както искате да го погледнете.

23:47.283 --> 23:49.830
Да, това е наистина лудост.

23:49.830 --> 23:55.672
В една статия също, тя продължава малко по-нататък,
говорихте за „самоцензура“, че изобщо можете да стигнете

23:55.672 --> 23:59.123
до издателствата, че изобщо можете да публикувате книги.

23:59.123 --> 24:06.540
Нарекохте го „фини техники на скрита критика“,
и въпросът ми е: защо изобщо е необходимо това?

24:06.540 --> 24:09.196
Живеем в свободно общество, уж.

24:09.196 --> 24:12.897
Това също е една от приказките, с
които трябва бавно да приключим.

24:12.897 --> 24:20.453
Преживях и всички тези шокове през последните години, особено
разбира се през последните пет-шест години, когато виждаш всичко

24:20.453 --> 24:27.888
около себе си да се срива, когато вярваше, че това са стълбовете
на нашето общество, че изборите не се манипулират, че имаме

24:27.888 --> 24:31.631
свобода на словото, свобода на науката, свобода на мнението.

24:31.631 --> 24:37.337
Но виждаме навсякъде, че се манипулира. И
това вече не е така, както преди десет или

24:37.337 --> 24:41.380
двадесет години съвсем естествено очаквахме.

24:41.380 --> 24:49.229
И ако човек тогава все още иска да работи като независим
журналист, свободен изследовател или каквото и да било, той все

24:49.229 --> 24:56.162
пак ще – аз вече разказах достатъчно примери – където и да е,
навсякъде се правят опити да се спъва, да се

24:56.162 --> 25:03.538
контролира, да се упражнява цензура, така че в крайна
сметка човек сам упражнява цензура, съвсем ясно.

25:03.538 --> 25:09.083
Човек вече се замисля, мога ли
изобщо още да се занимавам с такава тема?

25:09.083 --> 25:14.781
Или се замисля, мога ли открито да
изкажа всичко, което съм открил при това?

25:14.781 --> 25:23.067
Само ще спомена темата за ваксинацията. Там
от всички страни оградите са вдигнати високо.

25:23.067 --> 25:26.236
И човек трябва да се замисли какви заглавия да използва.

25:26.236 --> 25:31.514
И разбира се, не може да вкара издателството в
затруднено положение или самото издателство.

25:31.514 --> 25:33.941
Малко по-внимателно с това, което правиш.

25:33.941 --> 25:38.542
Така че от всички страни става все по-трудно и по-трудно.

25:38.542 --> 25:44.284
И препятствията стават все по-високи. Но ние,
разбира се, трябва да останем верни на истината.

25:44.284 --> 25:48.903
Трябва да търсим истината. Те го правят, ние го правим.

25:48.903 --> 25:57.001
И мисля, че колкото повече хора все още се осмеляват да посочат
тази разлика между твърдяната свобода и

25:57.001 --> 26:05.601
действителните остатъци от свобода и манията за контрол,
която ни заобикаля, толкова повече съзнание има.

26:05.601 --> 26:08.278
А съзнанието е основата на всичко.

26:08.278 --> 26:19.490
И човек не може в свят от лъжи наистина да живее
спокойно с чиста съвест или дори само с надежда за бъдеще.

26:19.490 --> 26:30.081
Защото един живот, заобиколен и постлан с лъжи, не може
наистина да бъде успешен живот. Не мога да си го представя.

26:30.081 --> 26:34.710
Има и това нещо – няма правилен живот в грешното.

26:34.710 --> 26:40.750
И дори когато човек не е сигурен, че с това,
което прави, ще пробие, все пак трябва да опита.

26:40.750 --> 26:50.237
И сега ние, Герд и Ренате Ройтер, стоим за вечното съмнение, че
човек просто се съмнява и изразява това съмнение, и после казва:

26:50.237 --> 26:58.463
„Е, това, което ми се разказва, ми се струва приказка,
не пасва на моя опит със света, на житейския ми опит или

26:58.463 --> 27:04.296
на това, което изследвам, на резултатите, които намирам.“

27:04.296 --> 27:11.548
И аз мога да направя това само, вие го правите и мога само да
призова всеки друг да не се страхува твърде рано и

27:11.548 --> 27:20.014
твърде много, защото който се съмнява – това беше последната
ни, най-нова книга: „Който се съмнява, вече е спечелил“.

27:20.014 --> 27:27.136
Защото всяко съмнение отваря врата.
Щом се усъмня в нещо, виждам две неща.

27:27.136 --> 27:35.082
Виждам това, което се казва официално или в което
винаги съм вярвал, и със съмнението виждам алтернатива.

27:35.082 --> 27:41.422
Това плаши много хора, всява им страх,
защото им отнема сигурността и увереността,

27:41.422 --> 27:44.467
но все пак отваря и врата. Имам две опции.

27:44.467 --> 27:55.683
Мога да избера едната или да видя някъде компромис по средата, но
мисля, че това отваряне на врата чрез съмнението трябва да се

27:55.683 --> 28:04.780
вижда не само като нещо, което разклаща сигурността ми и
ме плаши, а като нещо, което ме освобождава от

28:04.780 --> 28:10.698
тежести, от лъжи и неистини и от всичко, което са ми пробутали.

28:10.698 --> 28:19.499
И всяко съмнение е крачка към
освобождението, ако ще го кажем най-гръмко, към истината.

28:19.499 --> 28:29.641
И това може да е в много малки неща, съвсем малки ежедневни
неща, но просто да кажеш: това сега не го вярвам така, това

28:29.641 --> 28:35.570
сега не го правя просто така, първо ще помисля върху него.

28:35.570 --> 28:40.703
Това наистина отваря един съвсем нов свят.

28:40.703 --> 28:45.930
Интересно изявление, да. Говорихте и за унищожаването на книги.

28:45.930 --> 28:49.530
Имате ли още някакъв съвет за зрителите?

28:49.530 --> 28:53.274
Едва ли някой ще има парите да създаде собствена библиотека.

28:53.274 --> 28:59.882
Казват, че дигиталното е несигурно, че човек не го
притежава наистина, което всъщност отговаря на цялата тази

28:59.882 --> 29:04.223
програма на WEF, че човек не трябва да притежава нищо.

29:04.223 --> 29:08.040
Какво може да се направи? Как може да се
съхрани знанието за следващото поколение?

29:08.040 --> 29:15.807
Да. Имаше един такъв филм, „451 градуса по
Фаренхайт“ , където хората бяха научили книгите

29:15.807 --> 29:19.865
наизуст, защото властите бяха унищожили книгите.

29:19.865 --> 29:22.203
Това беше държава, която не искаше да вижда повече книги.

29:22.203 --> 29:28.366
И тогава някои хора казаха, че все пак трябва да спасим
книгите за следващите поколения, и ги научиха наизуст.

29:28.366 --> 29:33.136
Това е много крайна утопия. Не го казвам точно така.

29:33.136 --> 29:39.727
Но за начало, разбира се, помага, когато човек
говори с други за книгите, които сам е прочел.

29:39.727 --> 29:47.186
И тогава мисълта поне – не е нужно да е дословно, но мисълта,
идеята, основната същност на тази книга, на този автор, вече

29:47.186 --> 29:51.403
се предава по-нататък. Така че мисля, че това е много важно.

29:51.403 --> 29:57.432
Сам да четеш книги – такива все още може да се намерят частично и
в библиотеки, или в книжарници, или това, което винаги можеш да

29:57.432 --> 30:03.345
направиш, ако искаш да спестиш пари – правим го и ние, защото
ни трябват толкова много книги – да купуваш употребявани книги.

30:03.345 --> 30:07.490
Има фирми, които правят това,
предлагат употребявани книги на изгодна цена.

30:07.490 --> 30:13.010
Това все още става. Купуване, да, но трябва да
кажа нещо: купуване и запазване на най-хубавото.

30:13.010 --> 30:19.803
Така че това със сигурност е важен път. Или също
сам да напишеш нещо на хартия и да го подвържеш.

30:19.803 --> 30:23.438
Човек не помни всичко, особено
когато остарява, забравя все повече.

30:23.438 --> 30:29.374
И това също е много интересно, човек не е длъжен да пази всички
книги – това се правеше много често

30:29.374 --> 30:34.263
по-рано – тогава се отбелязваше с химикал и си
го преписваше, и после се пазеше само това.

30:34.263 --> 30:42.243
И тогава, разбира се, мога да препоръчам вашата собствена
система в Kla.TV, където се казва, че трябва да го съхраняваме

30:42.243 --> 30:45.115
децентрализирано по някакъв начин, за да не се загуби.

30:45.115 --> 30:52.193
И всеки, който, ами не знам, има само пет книги у
дома, не е нужно да има 5000, той също вече е дал

30:52.193 --> 30:55.622
своя принос, ако 80 милиона души имат по пет книги.

30:55.622 --> 30:58.823
Трябва да мислим мащабно и да
започнем от малкото, тогава ще стане.

30:58.823 --> 31:00.120
Много добро изказване.

31:00.120 --> 31:03.679
Много благодаря, д-р Ренате Ройтер, за това интересно интервю.

31:03.679 --> 31:05.958
Благодаря ви.

31:09.794 --> 31:17.913
Украйна, Русия, Израел, Газа, САЩ, Иран –
на прага ли сме на Трета световна война?

31:17.913 --> 31:23.381
В една война първо умира истината,
а с нея и истинската историография.

31:23.381 --> 31:30.075
Докато правителствата на Европа инвестират неограничено
в оръжия и въоръжение, Kla.TV в над 25 000 предавания

31:30.075 --> 31:34.261
разобличи подбудителите на войни и техните коварни методи.

31:34.261 --> 31:39.041
Съхрани истинската историография,
преди тя още веднъж да бъде фалшифицирана.

31:39.041 --> 31:45.611
Как? Кликни сега на линка в
описанието на видеото: www.kla.tv/2plus.

31:45.611 --> 31:51.393
И си осигури безплатния исторически
архив на стойност един милиард франка.

31:51.393 --> 31:57.318
Попълни формуляра още сега и ще получиш
ексклузивен безплатен твърд диск направо от

31:57.318 --> 32:00.876
ръцете на твоя регионален служител на Kla.TV.

32:00.876 --> 32:07.778
Наистина безплатно? Абсолютно. Единствената цена е,
че подкрепяш копирането на този уникален

32:07.778 --> 32:12.994
исторически архив и го предаваш безплатно на още два контакта.

32:12.994 --> 32:15.140
Спаси с нас този свят.