Нефтената лъжа! Това, което никой не ви казва!

22.10.2026 | www.kla.tv/42942

[Водещ:] През 160-годишната история на добива на нефт безброй пъти се е твърдяло, че нефтът скоро ще се изчерпи, само за да бъде определена малко по-късно нова дата за „пика на нефта“ (моментът, в който световният добив достига максималното си ниво) в бъдещето. Как може човек да се заблуждава толкова често? Или може би нефтът се е възстановил? Всъщност има експерти, като авторите на бестселъри инж. Ханс-Йоахим Цилмер и географът проф. Вернер Кирщайн, които отиват още по-далеч: Според нея разпространяваната теза за изчерпването на запасите се използва единствено за да се поддържат изкуствено високи цените на петрола под претекст, че има недостиг. В този документален филм ще разберете как са стигнали до това заключение. Нека първо се спрем на значението на петрола за нас, хората. От началото на промишленото добиване на нефт през 1859 г. насам в Европа настъпи фундаментална структурна промяна, която може да се разглежда като основа на днешното ни благоденствие. Като гориво за машините, петролът оттогава осигурява мобилност, топлина и електроенергия. Като суровина тя се използва за производството на безброй продукти, които вече са неразделна част от нашия живот, като например пластмаса, бои и торове. Докато през 1945 г. световното потребление на петрол е било 6 млн. барела (по 159 литра) на ден, през 2012 г. то вече е достигнало 88 млн. барела – което се равнява на 44 супертанкера на ден. По този начин нефтът е най-важният енергиен източник и основата на световната икономика. Достатъчното снабдяване с нефт е от изключително значение за човечеството. Докато през 60-те години на миналия век един барел суров нефт струваше около 2 долара, а още през 1999 г. можеше да се купи за 10 долара, през 2008 г. цената достигна рекордните 148 долара. Възниква важният въпрос: какво е причинило това огромно покачване на цените? Защото: Високите цени на петрола оказват негативно влияние върху световната икономика и в крайна сметка засягат всеки човек. [Говорител 1:] Нефтена криза въпреки излишъка на нефт? [Водеща 1:] Според проучванията на историка д-р Рюдигер Граф до около 1970 г. нефтът е бил евтин и на пръв поглед неизчерпаем енергиен източник. Това се промени едва с петролната криза през 1973 г., когато Организацията на страните износителки на петрол (накратко ОПЕК) се опита да наложи по-високи цени на международните петролни концерни за предоставянето на националните си права за добив. Чрез намаляването на добива тя оказа натиск върху световната икономика, която е силно зависима от петрола; цените се повишиха, а горивото стана дефицитно. Имаше недели без автомобили и празни магистрали. Оттогава цената на петрола никога повече не е спаднала до предишното ниво, а постоянно ни напомняха, че трябва да намалим потреблението на петрол. Но защо? Всъщност обаче добивите са нараствали непрекъснато от 0,3 млн. тона през 1861 г. до 4 630 млн. тона през 2018 г. Според д-р Рюдигер Граф няма основание да се предполага, че този важен ресурс скоро ще се изчерпи. Този край се предизвиква единствено от политически и икономически фактори. Той казва буквално: „Проблемът не е, че имаме твърде малко петрол. Проблемът беше и винаги е, че имаме твърде много петрол“. [Говорител 2:] Учебникова теория за образуването на нефта, основана на несолидни основи [Водеща:] Учебниците за училище и университет, като например учебникът по биология на „Първс“, преподават теорията за фосилния произход на нефта. Малко хора знаят на какво се основава тази теория. Списанието „NEXUS“ пише по този повод: „През 1757 г. руският учен в областта на геонауките Михаил Ломоносов пръв изказа тезата, че нефтът е от фосилен произход.“ Хипотезата му, основана на собствените му наблюдения и оскъдните научни познания от онова време, гласеше: [Говорител 3:] „Петролът се образува от микроскопичните тела на животни, които, затворени в седименти, под огромно налягане и високи температури, се превръщат в петрол в течение на невъобразимо дълги периоди от време.“ [Водеща:] Два и половина века по-късно хипотезата на Ломоносов е придобила почти статут на идеология. Но дали това вече е потвърдено чрез експерименти? Ни най-малко. В „Уол Стрийт Джърнъл“ можем да прочетем: [Говорител 3:] „Въпреки че човечеството сондира за нефт от поколения насам, малко се знае за произхода на находищата, както и за процесите на тяхното образуване в недрата на Земята.“ [Говорител 2:] Небиологичното образуване на нефт [Водеща:] Малко известната абиотична теория за образуването на нефт и природен газ вече е споменавана като възможен вариант в няколко исторически издания на енциклопедията „Брокхаус“. „Абиотичен“ или „абиогенен“ означава, че в процеса на образуване не участват живи организми. Тази теория – за разлика от теорията за образуването на изкопаемия нефт – се основава на предположението, че във вътрешността на много небесни тела се образуват въглеводороди като метан в резултат на съединяването на въглерод и други елементи. Метанът е основна съставка на природния газ и предшественик на нефта. В няколко сценария експериментално се оказа, че метанът може да бъде извлечен просто от скали. За тази цел скалите бяха подложени на условия, каквито например преобладават в земната мантия. От друга страна, в лабораторни условия не успяха да произведат нефт от растителни и животински материали, което да прилича на естествения нефт. Научните експерименти доказват, че въглеводородите могат да се образуват чрез абиотични реакции. В контраст с това, според проф. Вернер Кирщайн, до днес няма доказателства за биотично или фосилно образуване. [Говорител 2:] Природен газ в изобилие [Говорител 3:] Удивително е, че навсякъде по морското дъно е открит метан. Според дипломирания инженер Ханс-Йоахим Цилмер такива изтичания на газ се наблюдават предимно по всички разломни линии на континенталните плочи. Те се проявяват в около 1 600 кални вулкана на сушата и в безброй големи дупки и кратери по цялото морско дъно. Така например, дъното на Северно море също е осеяно с метанни кратери. Метанът се отделя на най-различни места по целия свят и се среща в изобилие. Следователно не може да се говори за недостиг. [Модератор] Установено наличие на метан в космоса [Говорител 2] Метан е бил открит и на Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон чрез спектроскопия, т.е. чрез изследване на космическото излъчване. Особено впечатляващ е спътникът на Сатурн Титан, на чиято повърхност са открити огромни езера от течен метан. Метанът изглежда е широко разпространен във Вселената. Според учените обаче на нито едно от споменатите небесни тела никога не е имало флора или фауна, която да може да обясни биотичния, т.е. фосилния, произход на метана. Откъде се взема метанът на тази планета? [Говорител 2:] Възобновяващи се нефтени находища [Водеща 2:] Могат ли нефтените находища да се възстановят? Да! Според най-новите проучвания, както казва проф. Кирщайн, това е възможно и се случва доста често. Оказа се, че нефтът може да се издига от голяма дълбочина и да попълва отново вече експлоатирани находища. В лабораторията може да се докаже, че това е нов нефт: Новоизвлеченея нефт има различен състав от предишната и в нея се развиват други микроорганизми. Ако нефтът се образуваше по биотичен път, той би могъл да възникне само веднъж от мъртви живи организми. Наблюдаваното попълване на запасите обаче е много по-вероятно да се обясни с постоянното абиотично образуване в ядрото на Земята. [Говорител 2:] Защо в нефта се откриват микроби? [Водеща 2:] В нефта се откриват безброй мъртви микроби и бактерии, които според общоприетата теория се считат за доказателство, че нефтът е възникнал именно от тях – тоест, че трябва да има биологичен произход. Но какво би станало, ако тези микроорганизми живеят там, на дълбочина от няколко километра, където се намира нефтът? Ами ако умират само заради разликата в налягането по време на добива на нефт, защото не могат да я издържат? Тази идея хрумна на астрофизика проф. Голд, а след него и на други. За да потвърди теорията си, той направи опит: С помощта на нагнетателен резервоар той извличаше свеж нефт от дълбините и го изследваше в лабораторията. И какво откри там? Живи микроби и бактерии, които никой не беше виждал досега! Той разглеждаше това като доказателство, че микробите и бактериите живеят в и от нефта, тъй като той е източникът на тяхното съществуване, а не че нефтът се образува благодарение на тях. [Говорител 2:] Находките на изключително голяма дълбочина опровергават теорията за фосилния произход [Водеща 2:] В Мексиканския залив е открит нефт на 5 600 м под морското дъно и на дълбочина 10 500 м. На такава дълбочина образуването на фосили е невъзможно. Според проф. Кирщайн, ако се приеме, че петролът е с изкопаем произход, на тази дълбочина той не би бил стабилен поради високото налягане и високата температура. [Водещ:] Дипломиран инженер Ханс-Йоахим Цилмер заключава: „Ако теорията за абиотичното образуване на нефт и природен газ се окаже вярна, геополитическите и икономическите последици биха били трудно предвидими. Войните за петрол биха отпаднали, а високите цени биха спаднали. „Накратко, цялото човечество щеше да живее по-добре.“ При условие че човечеството бъде уведомено за това и петролът бъде предоставен. Но защо в учебниците за училище и университет все още се преподава, че нефтът е с фосилен произход? Възможно ли е за някои хора или кръгове да не е от интерес човечеството да разбере, че петролът, а оттам и енергията, са на разположение в неограничени количества? [Джингъл на Kla.TV: www.kla.tv/37464] Повече от 1 000 души подпомагат Kla.TV чрез своята доброволческа дейност. Независимо от печалбата и без ангажименти! Вземи безплатния абонамент! Ей, представи си: чух, че хората смятат, че петролът се е образувал, защото много от нашите предци са умрели преди милиони години! Ха-ха-ха! Наистина ли? Не мога да повярвам! Ако знаеха, че живеем благодарение на петрола, тогава цялата им представа за света би се променила!

от wie./mik./jut./ts.

Източници / Линкове: Лицензи Creative Commons https://www.creativecommons.org/licenses/
Дипл. инж. Ханс-Йоахим Цилмер в AZK: Абиогенен газ и нефт – неизчерпаемият източник на енергия: https://www.anti-zensur.info/azk11/abiogenesgasundoel
Проф. Вернер Кирщайн: „Peak Oil“ – Колко дълго наистина ще стигнат петролът и природният газ?: https://www.youtube.com/watch?v=j0lKKhp1jX4
Даниеле Ганзер, „Европа в петролен унес“, издателство Orell Füssli, 2012 https://www.bmwi.de/Redaktion/DE/Binaer/Energiedaten/Internationaler-Energiemarkt/energiedaten-int-energiemarkt-04-xls
Уикипедия: Петрол/Таблици и графики: https://de.wikipedia.org/wiki/Erd%C3%B6l/Tabellen_und_Grafiken
Голямата петролна измама: https://www.nexus-magazin.de/artikel/lesen/der-grosse-oelschwindel
Chemie.de: https://www.chemie.de/lexikon/Erd%C3%B6l.html#Geschichte
На луната на Сатурн Титан е заплашено наводнение от метан: https://www.welt.de/wissenschaft/weltraum/article13805254/Saturnmond-Titan-droht-eine-Methan-Flut.html
Учебник по биология от Purves W. K. et al., Markl J. (ред.): Биология (2006), стр. 1388 Книга от Ханс-Йоахим Цилмер: „Заблудата за енергията“, Herbig Verlag, 2012 „Големият Brockhaus“, издание 1898, 1928 Книга от д-р Рюдигер Граф: „Петрол и суверенитет“, 2014, De Gruyter Verlag „The Deep Hot Biosphere“, Томас Голд, Copernicus Verlag, 1998