Всички видеоклипове (България)

Дърпачите на конците на ЕС Защо днес всеки ...

13.05.2023

13.05.2023

Дърпачите на конците на ЕС Защо днес всеки гражданин на ЕС се намира във война

Европейският съюз - и следователно всеки гражданин на ЕС (!) - е във война с Русия. Как може да се стигне до това? В този документален филм Kla.TV хвърля светлина върху историята на произхода на ЕС и лицата, които вземат решения - от бащите основатели до сегашната висша политика. Кой контролира Европейския съюз и какви цели преследва в действителност? [прочетете още]

Lizenz:

Creative Commons-Lizenz mit Namensnennung

Дърпачите на конците на ЕС Защо днес всеки гражданин на ЕС се намира във война

13.05.2023 | www.kla.tv/26045

Проектът за мир на ЕС е във война! Това става ясно от изявленията на пратеника на ЕС по външните работи Жозеп Борел на Мюнхенската конференция по сигурността 2023. Той твърди, че Украйна не може да спечели войната без боеприпаси. Борел заяви: "Намираме се в режим на война". Според него сега въпросът е да се реагира бързо. "Намираме се в режим на война" - ЕС обещава на Украйна помощ с боеприпаси ЕС увеличава военната помощ с два милиарда евро Един милион гранати за дванадесет месеца Държавите членки искат да доставят на Украйна общо "един милион артилерийски боеприпаси" в рамките на "дванадесет месеца". Военен ЕС - решение за военна мисия за обучение на Украйна Европейският съюз - и следователно всеки гражданин на ЕС (!) - е във война с Русия. Този документален филм на Kla.TV хвърля светлина върху историята на произхода на ЕС и лицата, които вземат решения - от бащите основатели до сегашната висша политика. Кой контролира Европейския съюз и какви цели преследва в действителност? Научете още в началото как ЕС е във война с Русия. В следващите глави ще разгледаме въпроса как можа да се стигне до там. ГЛАВА 1 - Европейският съюз е във война На 10 декември 2012 г. Европейският съюз беше удостоен с Нобелова награда за мир. Десет години по-късно ЕС участва във войната между Русия и Украйна с военни доставки на стойност от милиарди. Вместо да се деескалира и да се съсредоточи върху мирните преговори, това подхранва войната. Досега ЕС е предоставил 4,5 милиарда евро за военна намеса с оръжия и оборудване във войната между Русия и Украйна. Настоящата военна политика на Европейския съюз е умело прикрита като мирна политика. Инструмент за мир - така се нарича инструментът на ЕС за финансиране на войната, от който идват средствата за участие във войната. На 10 януари 2023 г. ЕС и НАТО също подписаха в Брюксел споразумение за бъдещо стратегическо сътрудничество. Тъй като ЕС участва с военни сили във войната между Русия и Украйна, целият ЕС вече е въвлечен във война на държава, която не е членка на ЕС. Това създава риск и провокира опасност от трета световна война и разпространение на военни действия на европейска територия. Освен това ЕС е въвлечен в икономическа война с Русия. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и особено след началото на войната между Русия и Украйна през февруари 2022 г. срещу Русия бяха наложени множество санкции. Те обаче засягат главно Европа - особено европейското население, тъй като санкциите повишават цените на енергията и инфлацията в Европа. В настоящата външна политика и политика на сигурност на ЕС също става ясно, че страните от ЕС се подчиняват на диктата на ръководството на ЕС! И това въпреки факта, че всички важни решения на равнище ЕС - както в случая с доставките на оръжие и санкциите - са подчинени на принципа на единодушието, който де факто дава на всяка държава право на вето. Ако само една държава гласува против, участието във войната няма да се осъществи. Този принцип на единодушие и право на вето се прилага за решенията, взети от Съвета на Европейския съюз в областта на външната политика и политиката на сигурност. Съветът на Европейския съюз се състои от външните министри на държавите - членки на ЕС, когато гласува за доставки на оръжие и санкции. Държави като Унгария и Австрия, които не участват в трансфера на оръжие, го правят възможен, като използват опцията за "конструктивно въздържане". Въздържайки се от гласуване, те не използват правото си на вето, което им дава гласуването с "НЕ" за участие във войната. Защо това вето не се използва и защо дори неутрална държава като Австрия не гласува с НЕ и по този начин не предотвратява участието си във войната? За да отговорим на този въпрос, е необходимо да разберем как функционира и как е структуриран ЕС. ГЛАВА 2 - Членството в ЕС води до отказ от суверенитета на националната държава Началото на ЕС е поставено през 50-те години на миналия век. На 9 май 1950 г. тогавашният френски министър на външните работи Робер Шуман представя идеята за поставяне на френско-германското производство на въглища и стомана под общ контрол. Това влиза в историята като "плана Шуман" и води до създаването на Европейската общност за въглища и стомана през април 1951 г. Поради това ЕС отбелязва Деня на Европа всяка година на 9 май. Днес ЕС е асоциация от 27 европейски държави с общо 450 милиона жители. С течение на времето ЕС се оформя все повече като политически съюз, който придобива все по-голямо влияние и политическа власт над държавите членки. През 1957 г. Европейската икономическа общност е основана с Римските договори от държавите Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Федерална република Германия. През 1987 г. Общността, която дотогава се фокусира върху икономическото сътрудничество, се трансформира в политически съюз. Договорът от Маастрихт от 1992 г. добавя обща външна политика и политика на сигурност. В последвалите договори за реформи - последно в Договора от Лисабон, влязъл в сила през 2009 г. – наднационалните политически правомощия на ЕС непрекъснато се разширяват, а националните правителства се лишават от права. В няколко договора за реформа, последният от които е Договорът от Лисабон от 2009 г., наднационалните компетенции на ЕС бяха разширени стъпка по стъпка. Това доведе до факта, че днес около 90 % от законодателството в държавите-членки на ЕС се отнася до прилагането на законите на ЕС. Това представлява огромно ограничаване на суверенитета на държавите-членки на ЕС и показва огромното влияние върху законодателството. Предварителното условие за влизането в сила на Договора от Лисабон беше ратифицирането му от всички 27 държави-членки на ЕС. Но какво става, когато ратификацията не е приета от населението на дадена страна? Как ЕС се справя с нежеланото поведение при гласуване? След като ирландците отхвърлиха Договора от Лисабон на референдум през 2008 г., без да се бави повече, беше проведено ново гласуване. На втория референдум през 2009 г., който не беше безспорен, ирландците най-накрая гласуваха "за". В този контекст прави впечатление и фактът, че правителството на ЕС предприема много твърди действия срещу собствените си държави членки, ако те приемат закони или реформи, които Комисията на ЕС "не харесва". Ето няколко примера: 26.10.2022 | Сега ЕС налага милиарден удар върху Полша 13.12.2022 | ЕС изтегля 6,3 милиарда евро от Унгария 29.9.2022 | Комисията на ЕС стартира няколко процедури срещу Германия Фактът, че суверенитетът на всички национални държави все повече трябва да се предава на по-висша инстанция - в случая ЕС - вероятно не е случаен. Изявлението на Жорж Бертоан, който е бил началник на кабинета на Жан Моне, един от основателите на ЕС, дава представа за това какво се крие зад него: В едно интервю през 2010 г. Бертоан заяви: "Това, което е реализирано в Европа, един ден ще бъде приложимо на ниво световно правителство. Именно това е голямото предизвикателство на 21-ви век. Впечатляващ пример за това е речта на Джордж Буш-старши пред Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1990 г., когато той беше действащ президент на Съединените американски щати. В нея той заявява, че се надява да създаде нов световен ред". По-нататък ще бъдат назовани вдъхновителите и архитектите на този "нов световен ред" във връзка с Европейския съюз. ГЛАВА 3 - Основателите на ЕС: техните цели, финансисти и възложители Освен Робер Шуман, сред най-важните основатели на ЕС са държавниците Рихард Куденхове-Калерги, Жан Моне, Пол-Анри Спаак, Валтер Халщайн и Йозеф Ретингер. 1. Рихард Куденхове-Калерги [1894 - 1972] След Първата световна война се полагат различни усилия за обединяване на европейските нации в една държава. Един от тях е Паневропейският съюз, основан през 1922 г. от австриеца Рихард Куденхове-Калерги. Барон Луи Ротшилд подкрепя паневропейското движение и насочва Куденхове-Калерги към хамбургския банкер Макс Варбург. Последният дарява 60 000 златни марки за подпомагане на движението. През 1946 г. британският министър-председател и масон Уинстън Чърчил произнася в Цюрих реч, написана от Куденхове-Калерги. В нея той призовава за създаването на "Съединени европейски щати". И накрая, през 1948 г. под председателството на Чърчил в Хага се провежда конгрес на "Европейското движение", който по-късно води до основаването на Съвета на Европа в Страсбург. Самият Куденхове-Калерги е масон и през 1947 г. основава масонската организация старша ложа Паневропа. Масонската изследователска ложа "Quatuor Coronati" признава в своя годишник от 1995 г., посветен на "движението Паневропа", че Куденхове-Калерги е изградил своята политическа организация - в световен мащаб - с помощта на масонския апарат. Сред известните поддръжници са масони като Ото фон Хабсбург, Хялмар Шахт, Лудвиг Натаниел Ротшилд, Конрад Аденауер, Феликс Варбург и Жан Моне. 2 Жан Моне [1888-1979] и Робърт Шуман [1886-1963] Масонът Жан Моне написва историческата декларация, с която тогавашният френски външен министър Робер Шуман представя създаването на Европейската общност за въглища и стомана на 9 май 1950 г. През 1958 г. Робер Шуман е избран за първия председател на новосъздадения Европейски парламент в Страсбург, който заменя Съвместната асамблея на Европейската общност за въглища и стомана. Жан Моне е първият председател на Европейската общност за въглища и стомана от 1952 до 1955 г. През този период Жорж Бертоан е началник на кабинета на Жан Моне. Бертоан е и един от основателите на Трилатералната комисия през 1973 г. - организация, създадена от Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър като част от глобално правителство в сянка. През 1975 г. Бертоан става европейски председател на Трилатералната комисия. 3. Йозеф Ретингер[1888 - 1960] Полският масон Йозеф Ретингер е един от решаващите архитекти на Европейското движение след Втората световна война. Основният му камък е положен на Европейския конгрес в Хага през 1948 г. Под председателството на Уинстън Чърчил в него участват 700 делегати. Конгресът е бил председателстван, наред с други, от Йозеф Ретингер. На последвалото заседание е подготвено учредяването на Съвета на Европа и е взето решение за създаване на Европейския икономически съюз. Йозеф Ретингер е генерален секретар на Европейското движение от 1948 до 1950 г. Той се смята и за съосновател на неформалните конференции на Билдерберг, инициирани от Дейвид Рокфелер от 1952 до 1954 г., след което е постоянен секретар на Билдербергската група до смъртта си през 1960 г. Конференцията Билдерберг е ексклузивна среща на световни лидери от 1954 г. насам. Тя се провежда веднъж годишно при закрити врати - без никаква публичност и изцяло под прикритие. Малко известните преди това участници често се оказват на високи постове скоро след посещението си при Билдербергите. Актът за раждане на Европейската икономическа общност е така нареченият Римски договор от 1957 г. Британският историк Ричард Олдрич разкрива, че те са възникнали на срещата на Билдерберг през 1956 г. 4. Пол-Анри Спаак [1899 - 1972] Белгийският министър-председател Пол-Анри Спаак е председател на Европейското движение в периода 1950-1955 г. и играе важна роля в създаването на институциите, които се превърнаха в Европейски съюз. Спаак се среща редовно с Жан Моне, Роберт Шуман, Валтер Халщайн и Конрад Аденауер в частния дом на Жан Моне, за да обсъждат прилагането и въвеждането на ЕС. Уолтър Липман, съосновател на финансирания от Рокефелер Съвет за международни отношения, също е бил редовен гост там. 5 Валтер Халщайн [1901 - 1982]. Германският юрист и политик Валтер Халщайн допринася за изготвянето на Договора за Европейската икономическа общност (ЕИО), който влиза в сила на 1 януари 1958 г. В периода 1958-1967 г. Халщайн е първият председател на Комисията на ЕИО, а след това до 1974 г. е председател на Международното европейско движение. В този контекст трябва да се отбележи, че Халщайн е участвал в конференцията Билдерберг през 1958 г. От думите на бащите-основатели става ясно, че ЕС е създаден и финансиран от международното масонство и мощни ръководители. Целта: създаване на световно правителство, както ясно е изразено от ръководителя на щаба на Жан Моне. По-нататъшното вникване във финансирането на европейските инициативи и бащите-основатели разкрива следните факти: През 1948 г. Куденхове-Калерги основава в Ню Йорк Американския комитет за обединена Европа. Финансирането му идва от фондациите Форд, Рокфелер и др. Бившият ръководител на тайните служби Уилям Джоузеф Донован става изпълнителен директор на този комитет, а негов заместник е директорът на ЦРУ Алън Уелш Дълес. Донован е бил и член на фондация "Рокфелер". Алън Дълес също така е бил член на борда на финансирания от семейство Рокфелер Съвет за международни отношения в периода 1927 - 1969 г. и е смятан за един от най-влиятелните масони на своето време. Американският комитет за обединена Европа се превръща в основен спонсор на Европейското движение като цяло до 60-те години на ХХ век. Той е използван като дискретен начин за тайно насочване на средства на ЦРУ към европейски организации - включително Съвета на Европа и Европейската общност за въглища и стомана. В средата на 50-те години на ХХ в. този комитет получава от ЦРУ около 1 млн. долара годишно. Публикувани американски правителствени документи от 2000 г. разкриват също така, че лидерите на Европейското движение - Йозеф Ретингер, Робърт Шуман и Пол-Анри Спаак - също са получавали пари от ЦРУ. До този момент фамилията Рокфелер, и в частност нейният потомък Дейвид Рокфелер, се разкрива като могъщ вдъхновител на бащите-основатели и на финансирането на ЕС. Дейвид Рокфелер, който почина през 2017 г., е американски банкер, а от 1949 г. е член на управителния съвет, а по-късно и директор на Съвета за международни отношения, който дърпа конците като своеобразно правителство в сянка в Америка. От CМО, под голямото влияние на Дейвид Рокфелер, стратегически са подготвени и инсталирани Билдербергската конференция и Трилатералната комисия, наред с други, паралелно с Европейския съюз. Създаването на ЕС беше основно финансирано от неговите довереници Донован и Далес с помощта на ЦРУ. Дали днес Европейският съюз е също толкова важна пионка в играта на тези мощни играчи и техните посредници? Какво да кажем за сегашното ръководство на ЕС? ГЛАВА 4 - Председатели на Комисията на ЕС след 1999 г. Заслужава да се отбележи, че председателите на Комисията на ЕС не се избират пряко от гражданите, а се номинират от Европейския съвет и след това се избират от Европейския парламент. 1 Романо Проди [председател на Европейската комисия 1999-2004 г.]. До 2019 г. Романо Проди е член на Съвета на Европейския съвет за външна политика. Той е основан и финансиран основно от Джордж Сорос през 2007 г. като европейски клон на Съвета за международни отношения. Бившият политически съветник на Проди Алба Ламберти сега е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика. От 1980 г. Проди е участник в срещите на Билдерберг, а по-късно дори е член на ръководния комитет на Групата Билдерберг. 2 Жозе Мануел Барозу [председател на Европейската комисия 2004-2014 г.]. Барозу е член на групата Билдерберг от 1994 г., а понастоящем е член на Лидерския комитет на Билдерберг. 3 Жан-Клод Юнкер [председател на Европейската комисия 2014 - 2019 г.]. През 2019 г. унгарският всекидневник "Magyar Idök" съобщи обширно за продължаващите и интензивни контакти между Джордж Сорос или представители на неговите организации с водещи политици от ЕС. От началото на мандата на Жан-Клод Юнкер Сорос се е срещал официално с Юнкер или с членове на неговата Комисия повече от 20 пъти. В изказването на Юнкер от 1999 г. подходът към новия световен ред е ясен: "Решаваме нещо, след това го поставяме в пространството и изчакваме известно време, за да видим какво ще се случи. Ако няма голям шум и бунтове, защото повечето хора не разбират какво е решено, продължаваме - стъпка по стъпка, докато няма връщане назад. В този момент се разкрива следващият дърпач на конците, който ръководи лицата, вземащи решения в ЕС. Джордж Сорос също работи в CFR. Неговият подпис може да бъде видян в свалянето на правителството в Украйна - преврата на Евромайдана през 2013-2014 г. Самият Сорос заявява в интервю за CNN през 2014 г., че "е изиграл важна роля в събитията в Украйна със своята фондация "Сорос". Съществуват обаче и конкретни данни, че Сорос е участвал във всички "цветни революции" - т.е. сваляния на правителства - през последните 15 години. 4 Урсула фон дер Лайен [председател на Европейската комисия от 2019 г.]. Преди Фон дер Лайен да заеме поста на комисар на ЕС, тя официално присъства на четири конференции на Билдерберг. Смятана е за първото лице за контакт на Дейвид М. Рубенщайн в Европа. Рубенщайн е председател на CFR и член на Трилатералната комисия, основана от Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър. Наред с председателите на Комисията на ЕС трябва да се споменат и многобройни политици, представители на правителствата и ключови фигури от водещите държави в ЕС. Те също така са членове на Билдербергската група, Европейския съвет за външни отношения или Трилатералната комисия. Ето няколко примера: Франция Президентът на Франция Еманюел Макрон е участник в конференцията на Билдерберг през 2014 г. Неговият дългогодишен съветник Александър Адом и съветникът му по европейските въпроси Гаронс Пино са членове на Европейския съвет за външна политика. Италия Марио Драги е министър-председател на Италия до октомври 2022 г. Той е участник в конференцията Билдерберг през 1994 г., 1995 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2007 г. Също така е член на Групата на тридесетте - частен клуб на водещи финансови играчи, основан от фондация "Рокефелер". Джорджия Мелони е министър-председател на Италия от октомври 2022 г. През февруари 2021 г. тя се присъединява към Аспенския институт - международен мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия. този институт се финансира, наред с други, от семейство Рокефелер. Австрия Себастиан Курц е федерален канцлер на Австрия до 2021 г., като през това време е член на Европейския съвет за външна политика на Джордж Сорос. Настоящият федерален министър за Европа и конституцията Каролине Едтщадлер също е член на този елитен кръг. Настоящият федерален канцлер Карл Нехамер и австрийският външен министър Александър Шаленберг редовно се срещат с Джордж Сорос или сина му Александър Сорос. Почти всички австрийски канцлери от 1970 г. насам са участвали в конференциите на Билдерберг. Германия Германският канцлер Олаф Шолц е участник в конференцията на Билдерберг през 2010 г. Йорг Кукис е смятан за един от най-важните му съветници. Той е държавен секретар във Федералното канцлерство и е участник в Билдербергската конференция през 2022 г. Двамата парламентарни държавни секретари в кабинета на Олаф Шолц, Нилс Анен и Франциска Брантнер, са членове на Европейския съвет за външна политика. И тук ясно се вижда как сегашните лидери на ЕС са назначени от Билдербергите, CFR или от европейския му клон - Европейския съвет за външни отношения. Като логично следствие от това те също са контролирани от тези органи и осъществяват техните цели в политиката си, особено създаването на ново световно правителство - и това остава до голяма степен незабелязано от населението. Джеймс Варбург, член на CFR, 17 февруари 1950 г.: "Ще имаме световно правителство, независимо дали ви харесва, или не, или чрез подчинение, или чрез споразумение." Заключение Още от самото си начало ЕС се финансира и контролира от влиятелни лидери, които са заговорничили за създаването на единно световно правителство. Те стъпка по стъпка подкопават суверенитета на държавите от ЕС и налагат програмата на Единното световно правителство против волята на хората до този момент. ЕС се е превърнал в контролен център на тези глобални стратези, който диктува на всички държави членки чак до националното законодателство. Това, което много хора все още не осъзнават напълно, е, че целият ЕС, а следователно и всеки гражданин на ЕС (!), в момента е във война с Русия. Как изобщо е възможно такова нещо да не бъде забелязано от населението? Дейвид Рокфелер, основател на Билдербергската конференция, казва през 1991 г: "Благодарни сме на "Вашингтон пост", "Ню Йорк таймс", списание "Тайм" и други големи издания, чиито главни редактори присъстваха на нашите срещи в миналото и спазваха обещанието за конфиденциалност в продължение на почти 40 години. [...] Никога нямаше да е възможно да разработим план за света, ако през тези години бяхме в полезрението на обществеността. Но светът е на сложен и подготвен път към световно управление". С други думи, Рокефелер е много благодарен на водещите медии, защото в продължение на десетилетия те криеха плановете от световната общественост и прикриваха работата на глобалните стратези. Това включва и основните медии в Европа! Само по този начин в продължение на десетилетия бе възможно стъпка по стъпка да се създаде световно правителство, да се инфилтрират правителствата на държавите членки на ЕС, а напоследък дори да се прикрие сегашното участие във войната като мирен проект. Но не е твърде късно! Тези кукловоди и техните съюзници в националните държави трябва да станат достояние на населението с лицата и имената си и да бъдат наблюдавани - както и техният план за въвеждане на световно правителство. Само по този начин е възможно нищо неподозиращото население да не продължи да бъде подлагано на този диктат, а тези дърпачи на конци и техните контролни центрове и планове да бъдат преодолени от населението. Моля, разпространявайте това предаване с неговото взривоопасно съдържание колкото се може по-широко!

от mw.