Този уебсайт използва бисквитки. Бисквитките ни помагат да предоставяме нашите услуги. Използвайки нашите услуги, вие се съгласявате, че ние задаваме бисквитки. Вашите данни са в безопасност при нас. Ние не предаваме Вашите анализи или данни за контакт на трети страни! Допълнителна информация е налична в декларация за защита на данните .
https://m.kla.tv
Webseiten Modus

body content to be replaced

de

body content to be replaced

body content to be replaced

  • запазете Kla.TV!
  • изграждане на мрежа
  • Контакт
  • Информационен булетин
  • bg (+ 88 Езици)
  • 12 рубрики
    • Образование
    • Здраве
    • Идеология
    • Култура
    • Медии
    • Политика
    • Право и закони
    • Терор
    • Околна среда
    • Техника
    • Икономика
    • Наука
  • Формати
    • Медийни коментари
    • Другите новини
  • Старт
    • запазете Kla.TV!
  • топ теми:
  • #{{hashtagitem.name}}

    {{hashtagitem.title}}

    {{hashtagitem.description}}

    {{video.timestring}}

    още за #{{hashtagitem.name}} ({{hashtagitem.count}} видеоклипове)
  • още...
    #{{hashtagitem.name}}
    всички теми

Икономика (България)

Отговорният гражданин: „Изместването на

27.11.2025

Subtitle "Afrikaans" was produced by machine.Subtitle "አማርኛ" was produced by machine.Subtitle "العربية " was produced by machine.Subtitle "Ārāmāyâ" was produced by machine.Subtitle "azərbaycan dili " was produced by machine.Subtitle "беларуская мова " was produced by machine.Подзаглавието "България" е създадено от машина.সাবটাইটেল "বাংলা " মেশিন দ্বারা তৈরি করা হয়েছিল।Subtitle "བོད་ཡིག" was produced by machine.Subtitle "босански" was produced by machine.Subtitle "català" was produced by machine.Subtitle "Cebuano" was produced by machine.Subtitle "ગુજરાતી" was produced by machine.Subtitle "corsu" was produced by machine.Podtitul "Čeština" byl vytvořen automaticky.Subtitle "Cymraeg" was produced by machine.Subtitle "Dansk" was produced by machine.Untertitel "Deutsch" wurde maschinell erzeugt.Subtitle "Untertitel" was produced by machine.Ο υπότιτλος "Ελληνικά" δημιουργήθηκε αυτόματα.Subtitle "English" was produced by machine.Subtitle "Esperanto" was produced by machine.El subtítulo "Español" se generó automáticamente.Subtitle "Eesti" was produced by machine.Subtitle "euskara" was produced by machine.Subtitle "فارسی" was produced by machine.Subtitle "Suomi" was produced by machine.Le sous-titrage "Français" a été généré automatiquement.Subtitle "Frysk" was produced by machine.Subtitle "Gaeilge" was produced by machine.Subtitle "Gàidhlig" was produced by machine.Subtitle "Galego" was produced by machine.Subtitle "Schwizerdütsch" was produced by machine.Subtitle "هَوُسَ" was produced by machine.Subtitle "Ōlelo Hawaiʻi" was produced by machine.Subtitle "עברית" was produced by machine.Subtitle "हिन्दी" was produced by machine.Subtitle "Mẹo" was produced by machine.Podnaslov "Hrvatski" generiran je automatski.Subtitle "Kreyòl ayisyen " was produced by machine.Subtitle "Magyar" was produced by machine.Subtitle "Հայերեն" was produced by machine.Subtitle "Bahasa Indonesia " was produced by machine.Subtitle "Asụsụ Igbo " was produced by machine.Textun"Íslenska" var framkvæmt vélrænt.Sottotitoli "Italiano" sono stati generati con l'intelligenza artificiale.字幕は"日本語" 自動的に生成されました。Subtitle "Basa Jawa" was produced by machine.Subtitle "ქართული" was produced by machine.Subtitle "қазақ тілі " was produced by machine.Subtitle "ភាសាខ្មែរ" was produced by machine.Subtitle "ಕನ್ನಡ" was produced by machine.Subtitle "한국어" was produced by machine.Subtitle "कोंकणी語" was produced by machine.Subtitle "کوردی" was produced by machine.Subtitle "Кыргызча" was produced by machine.Subtitle " lingua latina" was produced by machine.Subtitle "Lëtzebuergesch" was produced by machine.Subtitle "Lingala" was produced by machine.Subtitle "ພາສາ" was produced by machine.Subtitle "Lietuvių" was produced by machine.Subtitle "Latviešu" was produced by machine.Subtitle "fiteny malagasy" was produced by machine.Subtitle "te reo Māori" was produced by machine.Subtitle "македонски јазик" was produced by machine.Subtitle "malayāḷaṁ" was produced by machine.Subtitle "Монгол хэл" was produced by machine.Subtitle "मराठी" was produced by machine.Subtitle "Bahasa Malaysia" was produced by machine.Subtitle "Malti" was produced by machine.Subtitle "မြန်မာစာ " was produced by machine.Subtitle "नेपाली" was produced by machine.Ondertitels "Nederlands" machinaal geproduceerd.Subtitle "Norsk" was produced by machine.Subtitle "chiCheŵa" was produced by machine.Subtitle "ਪੰਜਾਬੀ" was produced by machine.Podtytuł "Polska" został utworzony przez maszynę.Subtitle "پښتو" was produced by machine.Legenda "Português" foi gerada automaticamente.Subtitle "Română" was produced by machine.Subtitle "Язык жестов (Русский)" was produced by machine.Субтитры "Pусский" были созданы машиной.Subtitle "Kinyarwanda" was produced by machine.Subtitle "सिन्धी" was produced by machine.Subtitle "Deutschschweizer Gebärdensprache" was produced by machine.Subtitle "සිංහල" was produced by machine.Subtitle "Slovensky" was produced by machine.Subtitle "Slovenski" was produced by machine.Subtitle "gagana fa'a Samoa" was produced by machine.Subtitle "chiShona" was produced by machine.Subtitle "Soomaaliga" was produced by machine.Titra "Shqip" u krijua automatikisht.Превод "србски" је урађен машински.Subtitle "Sesotho" was produced by machine.Subtitle "Basa Sunda" was produced by machine.Undertext "Svenska" är maskinell skapad.Subtitle "Kiswahili" was produced by machine.Subtitle "தமிழ்" was produced by machine.Subtitle "తెలుగు" was produced by machine.Subtitle "Тоҷикй" was produced by machine.Subtitle "ภาษาไทย" was produced by machine.ንኡስ ኣርእስቲ "ትግርኛ" ብማሽን እዩ ተፈሪዩ።Subtitle "Türkmençe" was produced by machine.Subtitle "Tagalog" ay nabuo sa pamamagitan ng makina.Altyazı "Türkçe" otomatik olarak oluşturuldu.Subtitle "татар теле" was produced by machine.Subtitle "Українська " was produced by machine.ذیلی عنوان "اردو" مشین کے ذریعہ تیار کیا گیا تھا۔Subtitle "Oʻzbek" was produced by machine.Phụ đề được tạo bởi máy.Subtitle "Serbšćina" was produced by machine.Subtitle "isiXhosa" was produced by machine.Subtitle "ייִדיש" was produced by machine.Subtitle "Yorùbá" was produced by machine.Subtitle "中文" was produced by machine.Subtitle "isiZulu" was produced by machine.
kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV не носи отговорност за некачествен превод.অপর্যাপ্ত অনুবাদের জন্য kla.TV কোন দায় বহন করে না।kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV nenese žádnou odpovědnost za chybné překlady.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV übernimmt keine Haftung für mangelhafte Übersetzung.kla.TV accepts no liability for inadequate translationΗ kla.TV δεν φέρει καμία ευθύνη για ανεπαρκή μετάφραση.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV no se hace responsable de traducciones incorrectas.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV n'assume aucune responsabilité en cas de mauvaise traduction.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV ne preuzima nikakvu odgovornost za neadekvatne prijevode.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV nem vállal felelősséget a hibás fordításértkla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV tekur enga ábyrgð á áræðanleika þýðingarinnarKla.TV non si assume alcuna responsabilità per traduzioni lacunose e/o errate.Kla.TV は、不適切な翻訳に対して一切の責任を負いません。kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV aanvaardt geen aansprakelijkheid voor foutieve vertalingen.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV nie ponosi odpowiedzialności za wadliwe tłumaczenie.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV não se responsabiliza por traduções defeituosas.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV не несет ответственности за некачественный перевод.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV nuk mban asnjë përgjegjësi për përkthime joadekuate.kla.TV не преузима никакву одговорност за неадекватне преводе..kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.Kla.TV tar inget ansvar för felaktiga översättningar.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV ንዝኾነ ጉድለት ትርጉም ዝኾነ ይኹን ሓላፍነት ኣይቅበልን እዩ።kla.TV accepts no liability for defective translation.kla. Walang pananagutan ang TV sa mga depektibong pagsasalin.kla.TV hatalı çeviriler için hiçbir sorumluluk kabul etmez.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV عیب دار ترجمہ کے لیے کوئی ذمہ داری قبول نہیں کرتا ہے۔kla.TV accepts no liability for defective translation.Kla. TV không chịu trách nhiệm về bản dịch không đầy đủ.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.kla.TV accepts no liability for defective translation.
Deutsch (Bildung & Erziehung) Español (Spanisch) ภาษาไทย (Thailändisch)

Bahasa Indonesia (Indonesisch) Čeština (Tschechisch) Dansk (Dänisch) Deutsch (Deutsch) Eesti (Estnisch) English (Englisch) Español (Spanisch) Français (Französisch) Italiano (Italienisch) Latviešu (Lettisch) Lietuvių (Litauisch) Magyar (Ungarisch) Nederlands (Niederländisch) Norsk (Norwegisch) Polska (Polnisch) Português (Portugiesisch) Pусский (Russisch) Română (Rumänisch) Slovenski (Slowenisch) Slovensky (Slowakisch) Suomi (Finnisch) Svenska (Schwedisch) Türkçe (Türkisch) Ελληνικά (Griechisch) България (Bulgarisch) العربية (Arabisch) 中文 (Chinesisch) 日本語 (Japanisch) 한국어 (Koreanisch)

Отговорният гражданин: „Изместването на паричните средства“ – с автор Хансйорг Щутцле

27.11.2025
www.kla.tv/39457
  • Kurztext
  • Video teilen
  • Text & Quellen
  • изтегляне
Предприемачът и автор Хансйорг Щутцле се занимава от 25 години с темата за парите в брой, които все повече са заплашени от премахване. В рамките на едно събитие Щутцле говори за изместването на парите в брой. В него той много добре показва скритите механизми които повечето хора изобщо не осъзнават. Сега, уважаеми зрители, можете да видите пълния разговор, който HOCH2.TV засне и подготви. Запазването на парите в брой трябва да бъде важен въпрос за всички – всеки може да допринесе за това. Чуйте сами! [прочетете още]
Kla.TV
вграждане
имейл
Facebook
X
Telegram
Whatsapp
SMS
VK
Споделяне на връзката
Директен линк към това предаване:
Вграждане в собствения ви уебсайт
имейл
PeerTube
Odysee
YouTube
Facebook
Telegram
Bitchute
Whatsapp
SMS
VK
Отговорният гражданин: „Изместването на паричните средства“ – с автор Хансйорг Щутцле

27.11.2025 | www.kla.tv/39457

"На 29 март 2025 г. в Културния дом в Дорнбирн се проведе събитието "Свобода и самоопределение - отговорният гражданин" с интересни изказвания за върховенството на закона, суверенитета и парите в брой. Събитието беше организирано от Академията за личностно развитие в Дорнбирн. HOCH2.TV записа и подготви всички изказвания за вас, скъпи зрители. Днес Kla.TV представя интервю с Хансйорг Щутцле за изгонването на парите в брой." [Водещ:] Сега стигаме до г-н Хансйорг Щутцле и темата за запазването на парите в брой или премахването на парите в брой. Също тематично свързан, макар и с лек обрат. Уважаеми г-н Щуцле, може би първо трябва да Ви задам един кратък въпрос. Как всъщност се стига до толкова интензивно разглеждане на темата за премахването или задържането на парите в брой? [Хансйорг Щутцле:] Да, това е доста дълго време за мен, със сигурност около 25 години. И на първо място от логика, защото има противници на системата за свободни плащания. И това е предимно финансовата индустрия. Преди около 25 години осъзнах, че тази тема ще се появи в някакъв момент. Защото паричните средства застрашават бизнес модела им под формата на "масово изтегляне на пари от банката", което е възможно. С други думи, финансовата индустрия по принцип винаги е под напрежение, за да поддържа общественото доверие в паричната система на определено ниво. Ако тя падне под определен праг, гражданинът се изплашва и отива в банката. Той иска да притежава парите, иска да ги вкара в собствената си сфера на влияние. И после има опашки, има банково източване и, и, и, и. И тогава, разбира се, настъпва голяма криза. Просто осъзнах, че по това време нямаше проява за премахване на парите в брой. Но след това, по време на финансовата криза от 2007-2009 г., тя се прояви доста силно. Едва ли някой е забелязал това, а именно забраните за реални пари в брой. И това не беше забелязано, защото беше описано с хубава дума, а именно парични тавани. Паричният таван вече е забрана за плащане в брой над определена граница. В Европа - оттам започна всичко - има 18 държави със забрана за плащане в брой до определена границата. Гърция например е страната с най-нисък лимит на пари в брой - само 500 евро. Това означава, че ако сега отидете в Гърция и искате да платите хотелска сметка от 501 евро, плащането в брой е забранено от закона и се наказва от закона. Гърция вече направи два опита да намали тавана на паричните средства до 200 евро. Но това не беше възможно, тъй като банкнотата от 500 евро все още е законно платежно средство. И това е единствената причина да нямаме по-нисък паричен таван. [Модератор:] Да, и много хора очевидно дори не са наясно с тези промени в ежедневието. Затова някои хора просто го приемат. Мисля, че в Германия тя е около 10 000 евро. Или това е моя информация? [Хансйорг Щутцле:] Не, в момента в Германия няма класически таван на касовите наличности в "POS", в точката на продажба. [Модератор:] Не и за депозити, така че това е тежестта на доказване за пране на пари от данъци и други подобни? [Хансйорг Щутцле:] Точно така, търговецът на дребно има задължение за водене на отчетност, но от 2027 г. в цяла Европа ще се прилага лимит от 10 000 евро в брой. Това е темата. Страните, които вече го прилагат, могат да го запазят. По всяко време можете да намалите лимита на парите под 10 000. [Водещ:] А как си обяснявате факта, че в тази област има толкова ниска осведоменост за проблема? Може би гражданите все още не осъзнават степента на заплахата за техните парични средства? [Хансйорг Щутцле:] Определено не. Току-що се върнах от дълго, дълго турне с лекции. От януари насам съм ходил само на лекции. Когато в продължение на два часа разказвам за механиката на премахването на парите в брой, много хора казват: Знаех, че това е проблем, но не подозирах, че е толкова експлозивен. [Модератор:] Ако слушате Дойче Бундесбанк, тогава всичко е наред. Има уверения, че има достатъчно парични средства и че тя ще продължи да съществува. По принцип се ориентирате само към това, което населението уж иска. Подготвили сме кратък запис. Миналото лято, струва ми се, бяхте гост на Südwestrundfunk, германската обществена телевизия ARD. Тя беше точно по тази тема. Може би ще направим още един бърз преглед. [Водещ:] За този въпрос имам подходящ гост в студиото. Стефан Хардт е с нас. Ръководи отдел "Централна каса" в Бундесбанк. Добър вечер. Добър вечер. Докога ще ни предоставяте свежи пари в брой? [Стефан Хардт:] Докато хората искат да използват пари в брой. [Модератор:] Това важи ли за всички банкноти, за всички дребни пари? [Стефан Хардт:] Да, разбира се. По принцип по-голямата част от хората казват, че искат да могат да плащат в брой. Това са около 93% от населението, което би желало това. И не всички от тях го правят. Но те биха искали поне да имат възможност да плащат в брой. И докато хората искат да плащат в брой, ние ще продължим да ги предоставяме. [Модератор:] Почитателите на парите в брой вече могат да въздъхнат с облекчение. Чувам ли да пада камък от сърцето ви, г-н Щуцле? [Хансйорг Щутцле:] Абсолютно не, защото се говори точно за това: Докато има търсене, Дойче Бундесбанк ще го задържи. И в това е целият проблем. Може би трябва да определите и какво е търсенето. Колко висок трябва да бъде процентът на плащане в брой? И така, в крайна сметка ние, гражданите, сме в свои ръце - дали да плащаме с карта или в брой? В общи линии това е, което казваме за плащането с карта тук. Аз съм за премахване на парите в брой или за запазване на парите в брой. Така че това е ключов момент, който трябва да вземем предвид. За съжаление гражданите вече не разполагат с пари в брой, защото икономиката е стигнала дотам, че отхвърля парите в брой. С други думи, първите търговци на дребно тук, в Германия, отказват да приемат пари в брой. Знаем, че на тази основа парите в брой нямат шанс да оцелеят в дългосрочен план. Защото икономиката решава дали ние, гражданите, имаме избор да плащаме в брой. [Водещ:] Така че не мисля, че г-н Банкер изглеждаше толкова щастлив от последните Ви думи, нали? [br] [Хансйорг Щутцле:] Да, не беше точно това, което искаше. Понякога имам чувството, че германската Бундесбанк е отговорна за това, винаги да успокоява и успокоява: Парите са на сигурно място. Но в крайна сметка те го свързват с търсенето. Аз зададох въпроса: Какво разбира Дойче Бундесбанк под търсене - и той не отговори. [br] В премахването на парите в брой просто има определен механизъм, който може би мога да обясня малко. [Водещ:] Подготвили сме и схемата. [Хансйорг Щутцле:] Това е много важен въпрос. Факт е, разбира се, че структурите премахват парите в брой. И се опитвам да обясня нещо, което обикновено ми отнема два часа. Ще опитам да го направя сега за пет минути. Времето тече, добре. И така, от лявата страна виждаме, че преди всичко трябва да се създаде инфраструктура за безналично плащане. Това беше огромен проект, който отне десетилетия. Поне в Германия можете да кажете, че е завършен. И тук, в Австрия, може би все още не е в планинската хижа. Но иначе инфраструктурата е налице. По принцип това вече е решено. От дясната страна виждаме, че маркетингът и рекламата естествено се осъществяват чрез маркетинг. Милиарди са инвестирани в насърчаването на цифровите плащания. И сега много хора влизат в тази система, без да се замислят. Малко тъжно е и това, че беше въведена и реклама срещу парите в брой. За съжаление го забелязахме по време на периода на Корона, когато бяха поставени табели в икономиката: От хигиенни съображения, моля, не плащайте в брой и т.н. Много хора повярваха в това и след това действително се включиха в цифровата система. Тогава имаме проблем: отхвърляне на парите в брой от икономиката. Това е много взривоопасна тема. Паричните средства всъщност са залегнали в три много силни закона: Всъщност в Закона за Бундесбанк; в Устава на ЕЦБ, както и в Договора за ЕС, е записано, че тя има привилегията на законно платежно средство и всъщност е задължителна в търговията. Това беше задвижено с препоръка на Комисията от 2010 г. - с аргумента, че търговците на дребно могат да отказват пари в брой, тъй като имат свобода на договаряне. Затова те смятат, че свободата на договаряне в бизнеса и търговията е по-важна. Това се потвърждава и от Дойче Бундесбанк. Това обсъдихме и в това интервю. Това е взривоопасно, много опасно, защото това тълкуване означава, че днес всъщност е факт, че търговците на дребно могат да отказват пари в брой. Това означава, че ние, гражданите, вече не разполагаме с пари в брой в собствените си ръце - т.е. със свободата на избор - а икономиката вече решава дали да плащаме в брой или не. Това е факт. Имаме и друг аспект, а именно въвеждането на електронното евро. Очаква се Е-Еврото да влезе в третата си фаза през октомври тази година. Има предложение за регламент за електронното евро, т.е. проектозакон. Очаква се Парламентът на ЕС да вземе решение по този въпрос през октомври. И тогава може да се окаже, че през следващите една, две или три години действително ще имаме пряк конкурент на парите в брой на POS, на мястото на продажба, т.е. в търговията на дребно. И, разбира се, това е причина за всичко. Тези три блока водят до все по-голямо насилствено включване на гражданите в тази система и обуславяне на цифровите плащания. И сега идва - и това е най-важното. - а именно "процентът на плащане в брой" е много важно понятие. Германската Бундесбанк също заяви в интервю тук, че го свързва с търсенето. Както казах, попитах Дойче Бундесбанк какво разбират под търсене. Според моите изчисления то е 15 процента. Можете да спорите между 10 и 15 процента. Тогава паричната инфраструктура започва да става твърде скъпа. Тогава се прилага така нареченият "принцип на пропорционалност": Ако инфраструктурата е твърде скъпа спрямо начина, по който хората все още плащат в брой - и тогава тя се срива. В момента имаме ситуация, при която ставката на плащанията в брой в Германия намалява с 4 % годишно, т.е. общо 3,8 % - но аз ще закръгля малко на 4 % - годишно. Това ще се увеличи с въвеждането на електронното евро и тогава сравнително бързо ще се стигне до ситуацията, която има в други страни, като Швеция например: че тогава процентът на плащанията в брой може би ще бъде само 10 или 15 %. И след това, за съжаление, парите в брой са остарели поради тези причини, които сега изложих накратко тук, където обикновено ми трябват два часа. [Модератор:] Какво още ме заинтересува: Как тенденцията към криптовалути влияе върху поведението при плащане в брой като цяло? Има все повече доставчици, които вече използват криптовалути - така че може би те все още са в начален стадий на развитие в онлайн търговията на дребно. Но в паричната търговия, в търговията на дребно, в Германия вече има отделни случаи, в които можете да платите с биткойн, например? Когато отидете някъде на пица, плащате с криптовалута. Възможно ли е това да представлява допълнителна заплаха за парите в брой, наред с цифровите платежни средства, издавани от националните банки? [Хансйорг Щутцле:] Тенденцията е по-малка. Така че, когато става въпрос за средства за плащане, трябва да направите малка разлика. Първо става дума за инвестиране на пари: Така че ако има силна волатилност [= диапазон на колебание на цените], това не е много подходящо за плащане. Това е така, защото хората не искат да използват за плащане стойност, която също е обект на силни спекулации. Така че това е или инвестиция, или платежно средство. Доброто платежно средство няма променливост, т.е. няма колебания в стойността и т.н. Така че от сегашна гледна точка - ще видим как ще се развият нещата с криптовалутите - не виждам никаква опасност в това. Електронното евро всъщност представлява много по-голяма опасност. Електронното евро трябва да получи привилегията на законно платежно средство и т.н. Не искам да обяснявам всичко сега, то е много, много сложно. [Модератор:] Много интересна тема. Сигурен съм, че много зрители също ще се заинтересуват: Защо се прави това? Защо всъщност се намаляват паричните средства? Дали това е само въпрос на удобство? Или също така ясно виждате, че това е част от програма, която в крайна сметка цели да направи гражданите зависими и да ги обезсили, например чрез социален контрол? Че тогава ще бъде много по-лесно да се регулира достъпът до електронни платежни средства, отколкото до пари в брой? Ето защо се казва: "Парите в брой се характеризират със свобода", а електронните пари, разбира се, неизбежно подлежат на външни ограничения. Това ли е мотивът за това? [Хансйорг Щутцле:] Разбира се, има много мотиви. Трябва да следвате принципа "Cui Bono", така че кой има полза? И тогава, разбира се, стигате до определени отговори. Аз самият не се задълбочавам толкова в тази тема, защото това всъщност отвлича вниманието от темата по определен начин. Това, за което всъщност говоря, са механиката и структурите, които стоят зад премахването на парите в брой, зад цикъла. Това е много по-фино: създавате среда за парите в брой, в която те не могат да оцелеят. Това означава, че в момента има огромни атаки срещу парите в брой. От една страна, то може да бъде отхвърлено от икономиката. Но от моя гледна точка още по-драматично е, че държавата се намесва все повече, като отказва пари в брой. Имам предвид Германия, защото там се ориентирам малко по-добре. Например плувните басейни вече не приемат пари в брой, и първите открити басейни не приемат пари в брой. Това са паркингите, местата за паркиране, които вече не приемат пари в брой, и дори офисите за гражданите, които вече не приемат пари в брой. В Дюселдорф например всички служби за обслужване на граждани са освободени от пари в брой - с изключение на една, която се намира на железопътната гара. Това е много по-опасно, тъй като не можете да го избегнете изобщо. Това означава, че гражданите все повече и повече биват тласкани към тази система в голям мащаб, а това е много, много опасно. Това означава, че в крайна сметка отново се нуждаем от "задължение за приемане на пари в брой в държавата". [Водещ:] Задавам въпроса и във връзка с темата на събитието за "Отговорния гражданин". Защото едно е ясно: ако вече не плащате в брой, независимо под каква форма плащате по електронен път, в крайна сметка това вече не е анонимно плащане. [Хансйорг Щутцле:] Да, определено. [Модератор:] Това е смисълът. Плащането в брой винаги е анонимно. Мога да отида някъде, мога да платя нещо. Никой не ме пита кой съм. Взимат ми парите, не се интересуват от мен. При безналичното плащане винаги е включено цялото ми портфолио, целият ми скрининг, така да се каже. От това къде се намирам в момента до това какво се случва в профила ми, какво правя. Ето защо попитах дали целта не е съвсем ясна: да се установи тук повече или по-малко тоталитаризъм, при който гражданите действително са откриваеми от държавата по всяко време и навсякъде и са прозрачни. [Хансйорг Щутцле:] Искам да оставя този въпрос отворен. Но едно нещо, което мога да кажа със сигурност, е, че свободното общество се нуждае от безплатна система за разплащане, която не може да бъде контролирана. И всичко, което е цифрово, разбира се, може да бъде наблюдавано много лесно. Всъщност тогава и обществото започва да се плаши. Така че, ако това събитие беше платено само цифрово днес, щеше да бъде записано, че сте тук днес. Теоретично сега можете да станете или да бъдете обявени за "персона нон грата". [Модератор:] Предполагам, че всички вече сме такива. [Хансйорг Щутцле:] Не, за щастие все още не съм. Трябва да го кажа съвсем откровено. До януари нямах никакви нападки, защото аргументирах всичко с факти. Но след последната ми лекционна обиколка, за съжаление, това започва да се случва и нещата се добавят, а не се основават на факти. И това е много, много опасно и мисля, че е малко жалко. [Модератор:] Определено. Ето защо е важно да представяте всичко толкова обективно. Освен това те се правят на неоспорими и никой не може да ги опровергае. Всичко това се основава на обективни факти и следователно е много важен принос към този дебат. Така че отново ви благодаря много от моя страна. [Хансйорг Щутцле:] Благодаря Ви. [Водещ:] Малко променихме реда на темите, така че сега ще помоля г-н Щуцле да се присъедини отново към мен. Да, това, което казахте по-рано за парите в брой, все още е съвсем прясно в съзнанието ми. Това е най-краткото време между двете представяния. Ето защо преходът към частта с решението е най-лесен тук, защото можем да продължим веднага. Така че проблемът е, както описахме по-рано: Паричните средства са подложени на нарастващ натиск. И сега основният въпрос: какво можем да направим индивидуално, какво може да направи всеки един от нас, за да предотврати по-нататъшното изчезване или изоставане на паричните средства? [Хансйорг Щутцле:] Да, кратък въпрос, дълъг отговор: това е изключително трудно. Наистина имаме първоначалната ситуация, при която, първо, икономиката може да отхвърли парите в брой и, второ, държавата отхвърля парите в брой. Между другото, единствените чисти държавни пари са в брой! А държавата отказва да отпусне собствените си пари. Това само по себе си вече е абсурд. През последните години дълго време бях разочарован от факта, че парите в брой на практика са в свободно падане. Според статистиката на германската Бундесбанк парите в брой не могат да се задържат. Последната статистика е от 2023 г. Според процента на плащанията в брой в Германия 51% от продуктите все още се плащат в брой. Той се намалява с четири процента годишно. Това означава, че до 2025 г. ще бъдем основно на 43%. Ако към това се прибави и прекият конкурент на електронното евро, то до 2030 г. процентът на плащанията в брой може много бързо да достигне само 15 % или по-малко. И в това е целият проблем. Аз самият бях много разочарован, че нямаше никаква политическа воля за защита на парите в брой чрез закон. Паричните средства спешно се нуждаят от правна защита! А една от правните защити е, че си възвръщаме свободата на избор да плащаме в брой. В крайна сметка тя се връща в ръцете на гражданите. За да постигнем това, основно се нуждаем от "задължение за приемане" в сектора на търговията на дребно, както и в държавните агенции. От този момент нататък - а днес става дума за отговорния гражданин - гражданинът в крайна сметка има възможност да гласува отново. Така че отново се нуждаем от свобода на избора и мисля, че това е важно. Днес все още няма политическа воля. Но се появи уникална възможност да се запишат паричните средства в закона. Не защото това е политически желателно, а защото управляващите и политиците искат нещо друго. Те искат електронното евро, задължително. Те ще го направят - в момента изглежда така. Ето защо се появи "предложение за регламент" за електронното евро и те искат електронното евро да бъде законно платежно средство. Това означава, че те бяха принудени да публикуват предложение за регламент за паричните средства в същия ден. Защото понастоящем парите в брой са единственото законно платежно средство. [Модератор:] Това означава, че въвеждането на електронното евро парадоксално първо защитава и гарантира парите в брой, така да се каже? [Хансйорг Щутцле:] Не, абсолютно не. Обикновено това би било хубаво. В момента го наблюдаваме и тук. Съгласно предложения регламент електронното евро ще подлежи на задължително приемане в търговията на дребно - поне според проекта на споразумение. [Водещ:] Да, но тъй като вие казахте, че са били принудени да включат другото в регламента. Така че и двете са гарантирани в регламента, нали? [Хансйорг Щутцле:] Не, има две предложения за регламенти. Има две предложения за регламенти - едно за електронното евро и едно за парите в брой. И така, това е много важен въпрос. Интересно е да се отбележи, че предложеният регламент за парите в брой не задължава търговците на дребно да приемат пари в брой. Поне така е написано. Това само по себе си е абсурдно. Това означава, че в бъдеще ще имаме две различни законни платежни средства - електронното евро и едно непривилегировано, което ще бъде в брой. И всичко, както винаги при премахването на парите в брой, идва случайно. Европейската комисия е пълна с юристи, икономисти и специалисти по бизнес икономика. И се е случило да допуснат грешка, а именно: пари в брой - без задължение да ги приемат на дребно. И така, това е доста забележително, според мен. Но това е и възможността, която имаме сега, а именно да поемем ангажимент сега. Вратата ще бъде затворена отново през следващите няколко месеца. Парите в брой също са приравнени към електронното евро и търговците на дребно трябва задължително да ги приемат. Това е абсолютно необходимо, абсолютно необходимо. По принцип сега трябва да окажем силен натиск върху вземащите решения, за да се уверим, че това е и волята на гражданите. И след това създадох петиция за това. - Това е петиция на адрес - www.bargelderhalt.eu, където в момента има 126 000 подписа. Проблемът е, че това не е достатъчно. Трябва да сме сигурни, че тя представлява населението. И аз просто ви моля - и това също е призив за помощ днес - да подпишете петицията, да я предадете и т.н. Защото, когато стартирахме петицията, изпратихме статия до 350 вестника. И получихме само три отговора. А отговорът беше: Моля, не ни пишете повече в бъдеще. Това, разбира се, е индикация, която е много лоша. И все пак досега сме получили 126 000 гласа. Но ни трябват поне 300 000. Смятам, че всъщност трябва да имаме милионна граница, за да имам възможност да оказвам натиск върху съответните държавни органи. По принцип всеки може да подпише тази петиция, независимо дали е австриец или швейцарец. Просто трябва да гласуваме в подкрепа на тази петиция. И тук искането е парите в брой да станат задължителни в търговията на дребно и, разбира се, в държавните учреждения. Това е основното искане и решение. Проблемът е, че това ще се реши тази година! Това означава, че разполагаме само с много, много малко време. [Водещ:] Въпросът, разбира се, е доколко в Европейския парламент работят отговорни депутати, които сами решават какво наистина мислят и искат. Много от тях нямат и професионална квалификация. Знаем, че някои от резолюциите, приети от парламентарните групи, просто се подминават. И че това е още по-лошо в Парламента на ЕС, отколкото в националните парламенти, така да се каже, в задната стая. С други думи, натискът би трябвало да е значителен. Преди всичко обществеността също би трябвало да е значителна. Така че нека поставим цифра на скалата. Какъв според вас е броят на "петиционерите", при който може да се очаква истински пробив - че това наистина ще доведе до критично движение в парламента? [Хансйорг Щутцле:] Парламентът е един. Предложеният регламент в момента се обсъжда в комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент и тук все още могат да бъдат направени промени. С други думи, първата стъпка е да се засили натискът върху комисията ECON. Ето защо провеждам много кампании. Може би само за информация: благодарение на петицията за пари в брой, наред с други неща, ние създадохме общност, която в момента наброява 65 000 души. С други думи, опитваме се да създадем лоби в полза на паричните средства, за да можем да предприемем съвместни действия. Организираме и някои практически дейности. В момента се опитваме да приближим комисията по икономически и парични въпроси до волята на гражданите, като организираме големи кампании за писане на писма. В последната кампания за изпращане на писма участваха 1300 души. Разбира се, има и съответни писма. Това означава, че първо трябва да окажем натиск върху комисията по икономически и парични въпроси. Независимо от това, сред населението, а също и сред политиците, трябва да се създаде нова осведоменост по този въпрос. Това е много, много важен въпрос. Парите в брой трябва да бъдат заложени в закона - с други думи, той трябва да бъде приет от търговците на дребно и публичните власти. [Водещ:] Питам само, защото, както казах, 146 000 - ако кажете, че това всъщност е в цяла Европа - това наистина не е толкова много. Това означава, че те трябва да са значително повече. Така че въпросът е каква според вас е целта, за да се спечелят точки? [Хансйорг Щутцле:] Мисля, че трябва да достигнем милионната граница. Засега имам предвид Германия. В противен случай засега това е трудно забележимо. А с един милион получаваме натиск. Това не е само пожелание, а просто трябва да направим нещо. Сега съм на лекционна обиколка и се опитвам да установя повече контакти с мултипликатори. Това означава, че днес приключвам обиколката си с лекции. През следващите два месеца ще се обръщам към каналите на YouTube с покана да ме интервюират, за да дадем гласност на тази петиция - за да може този милион наистина да бъде достигнат. Всъщност тук моля за помощ: ако имате контакти с разпространители, вестници и т.н., свържете ни, за да мога да представя тази петиция - и за да може тя да получи гласност. Тогава тя лесно може да достигне милионната граница. Имам нужда от помощта на всички. Това е и една от основните причини да стоя тук днес. [Модератор:] Много благодаря за това. Споменахте го накратко и по-рано в описанието на проблема - Разбира се, въпросът е: карта от едната страна, пари в брой от другата? По принцип това е нещо като решение за гласуване. С други думи, по принцип можете да направите нещо и сами, като платите възможно най-много пари в брой, нали? [Хансйорг Щутцле:] И така, днешното заглавие е "Отговорният гражданин". С други думи, за да бъдем отговорни граждани, първо се нуждаем от свобода на избора и осъзнаване на това, което причиняваме. Знаем, че централните банки съчетават бъдещето на парите в брой с търсенето. От тази гледна точка всъщност имаме пряка демокрация по отношение на парите в брой, тъй като има бюлетина за гласуване за притежание на пари в брой. Бюлетината изглежда така, например. С други думи, ние не гласуваме за парични средства на всеки четири години, както на федералните избори и т.н., а: Избираме пари в брой всеки ден за всяка покупка, която правим! С други думи, въпросът е, и това е част от отговорността на гражданите, да осъзнаем, че трябва да поддържаме търсенето на пари в брой възможно най-високо. Това е решаващият фактор, т.е. осъзнаването му. Това означава, че следващия път, когато пазаруваме, ще подадем бюлетина за запазване на парите в брой - но има и бюлетина за премахване на парите в брой. Имате и възможност да кажете: Добре, ще платя с карта или по мобилен телефон. И това е всичко, което казвате: Аз съм за премахване на парите в брой. Това е същността му. Защо стоя тук, отпред, не е нищо повече от това да обясня на хората какво причиняват с действията си. Да, и бих искал да видя отговорни граждани, които да се замислят върху това: Какво причинявам с тази бюлетина и какво причинявам с тази бюлетина. Това е единствената причина - искам отговорния гражданин. И е важно отговорният гражданин да е много, много добре информиран по този въпрос. В момента те питат колко време ще продължи петицията. Тя ще продължи да действа, докато Европейският парламент гласува по нея. Бих казал, че тя ще продължи най-много до октомври 2025 г. Трябва да видим дали това ще се случи преди това. Но по всяка вероятност не и през 2025 г., тъй като тогава се очаква електронното евро да навлезе в третата си фаза на развитие. [Модератор:] Да, благодаря ви за оценката. Ето защо събития като това, организирано от Ервин Риго, са толкова важни, за да можем да запознаем хората с тези проблеми. Защото много хора го правят, със сигурност непропорционално голям брой тук в залата, но много хора не го правят публично. Да, за съжаление. [Хансйорг Щутцле:] Да, и бих искал да кажа още нещо. Можете да го подпишете сами на адрес www.bargelderhalt.eu. И ако отбележите това поле, автоматично ще бъдете включени в общността. В него се посочва дали искате да бъдете информирани за по-нататъшния ход на петицията и след това сте в общността. Общността е изключително важна. Защото дори да успеем с петицията, тя само ще спре свободното падане на парите. Но маркетинговите дейности на финансовата индустрия продължават. Това означава, че трябва да се подготвим, да създадем лоби за парите в брой, за нашата свобода. [Модератор:] Много хубави заключителни думи и обобщение. Успех и продължавайте да се занимавате с темата. [Хансйорг Щутцле:] Благодаря Ви. За да отговорите на въпросите, останали без отговор в интервюто: Защо правите това? Защо всъщност се намаляват паричните средства? - за да завършим интересния принос на г-н Щуцле, ще покажем предаването Kla.TV "Премахване на парите чрез безмилостно преследване на властта" Правителството на САЩ е една от мощните сили, отговорни за ускореното премахване на парите в брой в световен мащаб. Така например през 2012 г. с помощта на Американската агенция за международно развитие (USAID) беше създаден Алиансът "По-добре от парите в брой". Оттогава насам глобалното премахване на парите в брой се развива в голям мащаб. Причината за включването на САЩ е, че трансакциите за безналични плащания в световен мащаб се доминират от американски компании. Това непряко дава възможност на правителството на САЩ да следи финансовите транзакции на отделни държави, банки, компании и дори физически лица и да ги изключва от транзакциите за безналични плащания, ако не действат в негов интерес. Това представлява огромен фактор на мощ, който сега е почти толкова голям, колкото военното господство на САЩ. С изтласкването на парите обратно силата на САЩ автоматично нараства. Нека разгледаме по-отблизо как тези финансови стратези разширяват властта си чрез ръцете на големи доставчици на платежни услуги или международни банкови системи, като използваме няколко примера от цял свят: Международният доставчик на платежни услуги VISA въведе интензивни мерки за замяна на плащанията в брой. Така например баровете, кафенетата и ресторантите в САЩ ще бъдат субсидирани с бюджет до 500 000 щатски долара, ако вече не приемат пари в брой. VISA също така се опита да повлияе на българското правителство да намали лимита за плащане в брой на два етапа до около 500 евро. Данните от САЩ показват, че това е въпрос на осезаеми икономически интереси. През 2018 г. само плащанията с кредитни карти са генерирали разходи в размер на 90 милиарда щатски долара. Пари, които до голяма степен са били платени от клиентите и са постъпили в джобовете на доставчиците на услуги за безналични плащания. Но това не са единствените последици от нарастващото изместване на парите в брой. Драстичното развитие на ситуацията в Гърция дава представа за последствията от премахването на парите в брой. Там гражданите се санкционират с данъчни глоби, ако извършват твърде малко безкасови плащания, а магазините на практика са принудени да сключват договори с компании като VISA. Парите в брой, съхранявани у дома, също трябва да бъдат докладвани на властите и ще бъдат конфискувани, ако произходът им не може да бъде доказан. И тук интересите на два сектора - доставчиците на платежни услуги и международните банкови системи - вървят ръка за ръка: По-нататък ще стане ясно, че тези области са свързани помежду си като зъбчати колела в часовников механизъм, за да придобият контрол върху финансовите ресурси до момента на превръщането им в частна собственост. За да стимулира икономиката, ЕЦБ от години работи с понижаване на основните лихвени проценти. Тъй като отрицателните лихвени проценти по спестовните сметки са равносилни на пълзяща експроприация, инвеститорите могат да се предпазят от загуба на стойност, като изтеглят парите си. Това самоопределяне на собствените активи обаче ограничава възможностите на ЕЦБ да оказва влияние. В работен документ на МВФ относно прилагането на системата на отрицателните лихвени проценти се предлага да се начислява такса за обмен на парични средства, която съответства на същия лихвен процент, който се прилага за инвестираните активи. При отрицателен лихвен процент от -5% например, при теглене на 100 евро от банкомат ще получите 95 евро в брой. Вследствие на това привлекателността на парите в брой като спестовни инвестиции и разплащателно средство ще намалее драстично, което ще проправи пътя към окончателното им премахване. Професор Ханс-Вернер Зин, бивш председател на института ifo и икономически експерт, коментира: "Ако ЕЦБ иска да премахне парите в брой в еврото, Германия трябва да въведе отново германската марка." "Парите в брой са важен компонент на свободата." "Парите означават нещо като оформена свобода на волята. Затова тя има десетократно по-голяма стойност за човека, който е напълно лишен от нея." Фьодор М. Достоевски, руски писател. Скъпи зрители, останалите материали за това събитие в Дорнбирн вече можете да видите на HOCH2.TV. Връзките ще намерите в тази програма. Бихме искали да се възползваме от тази възможност и да благодарим на HOCH2.TV за отличното сътрудничество.

от hr.

Източници / Линкове: Хансйорг Щутцле https://hoch2.tv/sendung/unternehmensberater-stuetzle-bargeld-gefaehrdet-das-businessmodell-der-finanzindustrie

Отговорният гражданин: „Изместването на паричните средства“ – с автор Хансйорг Щутцле

Изтеглете предаването и аксесоарите в желаното качество:
Филмов файл
  • 1080p HD
  • 720p HD
  • 480p SD
  • 360p
  • 180p
  • оригинален файл
високо качество:  1920x1080 1680 MB
високо качество:  1280x720 731 MB
средно качество:  852x480 307 MB
средно качество:  640x360 92 MB
ниско качество:  320x180 32 MB
оригинален файл:  Най-добро качество 1982 MB
Аудио файл
  • 320k
  • 192k
  • 96k
високо качество:  320 kBit/s 85MB
средно качество:  192 kBit/s 51MB
ниско качество:  96 kBit/s 26MB
Преглед на изображението
  • високо качество
  • ниско качество
Снимка (.jpg):  1920x1080 326 KB
Снимка (.jpg):  590x332 186 KB
Файл със субтитри
  • SRT
  • VTT
id
индонезийски (aвтоматично)
cs
чешки (aвтоматично)
da
датски (aвтоматично)
de
немски
et
естонски (aвтоматично)
en
английски (aвтоматично)
es
испански
fr
френски (aвтоматично)
it
италиански (aвтоматично)
lv
латвийски (aвтоматично)
lt
литовски (aвтоматично)
hu
унгарски (aвтоматично)
nl
нидерландски (aвтоматично)
no
норвежки (aвтоматично)
pl
полски
pt
португалски (aвтоматично)
ru
руски (aвтоматично)
ro
румънски (aвтоматично)
sl
словенски (aвтоматично)
sk
словашки (aвтоматично)
fi
фински (aвтоматично)
sv
шведски (aвтоматично)
tr
турски (aвтоматично)
el
гръцки (aвтоматично)
bg
български
ar
арабски (aвтоматично)
zh
китайски (aвтоматично)
ja
японски (aвтоматично)
ko
корейски (aвтоматично)
id
индонезийски (aвтоматично)
cs
чешки (aвтоматично)
da
датски (aвтоматично)
de
немски
et
естонски (aвтоматично)
en
английски (aвтоматично)
es
испански
fr
френски (aвтоматично)
it
италиански (aвтоматично)
lv
латвийски (aвтоматично)
lt
литовски (aвтоматично)
hu
унгарски (aвтоматично)
nl
нидерландски (aвтоматично)
no
норвежки (aвтоматично)
pl
полски
pt
португалски (aвтоматично)
ru
руски (aвтоматично)
ro
румънски (aвтоматично)
sl
словенски (aвтоматично)
sk
словашки (aвтоматично)
fi
фински (aвтоматично)
sv
шведски (aвтоматично)
tr
турски (aвтоматично)
el
гръцки (aвтоматично)
bg
български
ar
арабски (aвтоматично)
zh
китайски (aвтоматично)
ja
японски (aвтоматично)
ko
корейски (aвтоматично)


Hashtags: #Ikonomika-bg
Право на ползване: Стандартен лиценз Kla.TV
↑ Показване на по-нови ↑
  • Element freistellen
  • Element sperren
  • Element löschen
  • Element kopieren
  • Reihenfolge ändern
  •    Deutsch-ID setzten
  • Vimeo-ID setzten
  • YouTube-ID setzten

Постоянен фаворит
{{video.originalVideoDate_format}}

{{video.desc}}

{{video.datum}}
{{video.videoTime}}
↓ Показване на по-стари ↓
Kла.ТВ - тенденции
Favoriten bearbeiten

Um die Reihenfolge der Topp-Videos anzupassen,
trage die Video-IDs der gewünschten Sendungen in die nachfolgenden Felder ein.
Die Video-ID kannst du wie folgt ausfindig machen:

VideoID finden



Server
промяна
Server 1 – www1.kla.tv Server 2 – www2.kla.tv Server 3 – www3.kla.tv Server 4 – www4.kla.tv Server 5 – www5.kla.tv Server 6 – www6.kla.tv

Следвайте ни

Информационен булетин

* С регистрацията си декларирате, че приемате нашата% link1% политика за поверителност% link2%.

ktv-logo © 2025 klagemauer.TV
  • Начална страница
  • Wiki
  • Контакт
  • Основни данни
  • Защита на данните
  • Мобилен режим
{$related_html}